Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

Интервю пред „Шпигел“, със съкращения
 

Бяхте главен редактор на „Вашингтон Поуст“ през целия мандат на Доналд Тръмп. Не отделиха ли медиите твърде много внимание на лъжите на Тръмп?

Той беше президент на САЩ, най-влиятелният пост в света. Оказваше извънредно голямо влияние върху случващото се у нас и в целия свят. Беше наше задължение да съобщаваме за това.

Какви грешки допуснаха журналистите в общуването си с него?

Ние постоянно правим грешки, независимо кой е президент. Нашата професия е изключително несъвършена, като всяка професия. Трябва да си признаем, че имаме известни слабости. Взимаме решения в реално време, трябва да действаме бързо, нямаме време да размишляваме за последиците от нашите действия. Би трябвало по-често да го правим, но нещата се движат много бързо.

През своя мандат Тръмп често нападаше „Вашингтон Поуст“. Кой момент беше най-паметен за вас?

Когато за пръв път използва израза „врагове на народа“ за медии като нашата. Това предизвика шок. Известно е, че с тази фраза при други обстоятелства се е злоупотребявало по най-лошия начин…

… режимът на Хитлер нарича така политическите врагове, които преследва.

Сравнявате с това, което се е случило в Германия – не бих отишъл толкова далеч. Ала беше ясно, че Тръмп ще направи всичко, за да ни демонизира. Той се опита да ни представи като измет, като мошеници. И успя – трябва да призная – да настрои хората срещу нас. Целта беше да накара нашите читатели да игнорират всичко, което пишем, да го приемат за дело на опозицията. Той искаше да ни представи като част от опозиционната партия. До голяма степен му се удаде. И не искаше да спре дори когато имаше заплахи и насилие срещу журналисти.

Предприехте ли специални мерки за защита?

Да, за да предпазим нашите сътрудници и офиси. Заплахите все още продължават. По традиция вестниците се стремят да са по-открити, да канят хората в редакциите. Вече не предлагаме турове.

Ерата на Тръмп обаче помогна на медиите. „Вашингтон Поуст“, както и други, спечелиха нови дигитални абонати. Как ще ги задържите?

Като медии се намираме в по-различна ситуация в сравнение с преди няколко години. Много хора разбраха, че трябва да плащат за качествена журналистика, ако искат да се информират. В сравнение с всички други неща, за които така или иначе плащат, това съвсем не е скъпо. На нас ни струва пари да си позволим този начин на работа, да заплащаме труда на нашите сътрудници, да правим разследвания, да налагаме стандарти. Ако искате журналистика от такъв калибър, трябва да плащате за нея. Освен това голяма част от населението е готова да подкрепи журналистическите институции, които правят нещата, както трябва. Искат ние да продължим да съществуваме. Те са загрижени какво ще стане с нашето общество, ако вече ни няма.

Вие сте журналист от старата школа. Какво според вас е бъдещето на вестникарския бизнес?

С известна сигурност мога да кажа, че печатът няма голямо бъдеще. Просто начинът на живот се промени. Всеки се разхожда с мобилно устройство. Повечето хора си набавят от него информация, а мнозина и от социалните мрежи. Представата за отсечени дървета, които се преработват до целулоза, която се превръща в хартия, която се поставя в огромни машини, за да се произведе вестник, който на другата сутрин да бъде доставен – това не е бизнес моделът на бъдещето, нека бъдем честни. Разбира се, ще има и хубави печатни издания. Ала не това е бъдещето на бранша. Той ще стане дигитален, ще бъде мобилен и по-визуален.

Какво имате предвид?

Живеем в много визуално общество. Забелязваме го по популярността на Ютюб и по това колко много хора реагират положително на интерактивните графики и анимации. Тези съдържания помагат да се изяснят по-сложни теми и са ефективен начин да се разказват истории. Вярвам, че бъдещето е на комбинацията от текст, видео и графика, анимация, аудио, всичко това в интегрирана форма, която да функционира на мобилно устройство.

От 2013 г. „Вашингтон Поуст“ е собственост на Джеф Безос, основателя на „Амазон“ и най-богатия човек на планетата. Той се оттегля от ръководството на „Амазон“ и в бъдеще иска да се грижи повече за „Поуст“. Боите ли се, че ще се намесва в редакционните решения?

Изобщо не очаквам да се ангажира повече редакционно. Може би ще се намеси повече в търговската част. Честно казано, не зная какви намерения има. Ала Джеф знае съвсем добре, че доверието в новинарския бизнес се основава на нашата независимост. Затова той и нашият издател Фред Райън проведоха добре обмислена кампания за избор на следващия главен редактор (редакторка). Те искат да имат пълно доверие в личността, която изберат.

Могат ли в бъдеще вестниците да работят без меценати като Безос?

Това е недоразумение. Ние не сме благотворителни организации. Безос от самото начало даде да се разбере, че ще продължим да работим като предприятие. Ние от години сме печеливши. И през 2020 г. въпреки всичко бяхме на печалба. Не вярвам, че бъдещето на журналистиката зависи от т.нар. меценати.

А от какво?

То зависи от добри собственици, които мислят дългосрочно и инвестират стратегически. Трябва да се намери правилният модел, както го направи Безос с „Вашингтон Поуст“. Той промени нашата насоченост – от регионална към национална и международна публика. Това беше умен ход.

В много редакции се водят дебати дали журналистите трябва да се държат неутрално в социалните медии. Един спорен туит днес може да струва мястото на един редактор. Къде свършва журналистическата обективност според вас?

Първо трябва да разберем какво означава обективност. Понятието е въведено преди сто години от Уолтър Липман, един от забележителните журналисти на Америка. Обективността не означава да си неутрален или винаги да представяш двете страни. Тя има предвид, че всички ние имаме предубеждения и трябва да се опитваме да ги оставим настрана, доколкото е възможно, когато правим нашите репортажи. Добрият журналистически материал обяснява на хората какво сме открили и че сме го направили честно и непоколебимо. Без да увъртаме. Не бива да се застъпваме за нищо друго освен за фактите и за истината.

Трябва ли журналистите да разпространяват личното си мнение в Туитър?

Нямам нищо против журналистите да са представени в социалните медии. Почти всеки от нас го прави. Ала е важно те да са внимателни и дистанцирани. Важно е поведението на нашите журналисти в социалните медии да не накърнява основните ни принципи и стандарти.

Какво означава това?

Ние много внимаваме това, което публикуваме на хартия и онлайн, да укрепва реномето ни на висококачествена медия. Имаме редактори, които установяват дали нашите репортери изпълняват тези стандарти. Когато журналистите постват в Туитър и Фейсбук, трябва сами да се редактират. И да продължат да спазват нашите стандарти точно както се очаква от тях, когато се появяват по телевизията и в радиото или изнасят реч.

В края на февруари се оттегляте като главен редактор. Каква квалификация трябва да има следващият главен редактор/ка?

Трябва да притежава интегритет. За да изпълнява добре тази работа, трябва да има както душа, така и гръбнак. Освен това трябва да може да мотивира сътрудниците, да им позволява да дадат най-доброто от себе си. Аз се превърнах в лице и глас на „Поуст“, но разчитах на огромен екип от редакцията, бизнес отдела и техническата част.

Как ще продължите след оттеглянето си? Ще си починете ли?

Би било чудесно да имам време да прочета една книга. Ще направя малка пауза и ще си помисля какво искам да правя. Искам да продължа да бъда активен в журналистиката, но да намеря път, който не изисква всяка минута от деня, всяка седмица, всяка година да работя. Ала няма да ме видите на игрището за голф.

Превод от немски Людмила Димова