Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 7 (2980), Септември 2021

27 09

Тралфамадорски игри на зарове

От Мартин Касабов 0 коментара A+ A A-
„Сирените от Титан“, Кърт Вонегът, превод от английски Владимир Германов, издателство „Кръг“, 2021 г.
 

Добър ориентир за качеството на книгите на Кърт Вонегът са оценките на самия автор. За щастие „Сирените от Титан“ получава отличен, така че смело напред!

„Сирените“ е вторият роман за Вонегът (1959 г.) след „Механично пиано“, който наскоро бе преиздаден от „Кръг“, и първото произведение, в което се споменава планетата Тралфамадор – основна локация и причина за много от абсурдните ситуации в следващите книги, включително и в „Кланица 5“. Освен всичко друго, романът е любим на Дъглас Адамс и основно вдъхновение за „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Ако това не ви убеди да го прочетете, не знам кое би успяло.

Малахия Констант от Холивуд е най-големият късметлия на света. Милионер, когото „някой там горе харесва“. Дните му на апатия и светски нихилизъм обаче изтичат, когато получава невероятно предложение – да стане свидетел на единствената материализация на човешко същество.

Уинстън Румфорд се появява на всеки 59 години в дома си заедно с кучето си Казак поради спорния късмет да премине с частния си космически кораб през некартографиран хроно-синкластичен инфундибулум. Досега го е виждала единствено високомерната му съпруга.

Румфорд се среща с Констант и го информира, че ще посети Марс, Меркурий и спътника на Сатурн – Титан, където са хипнотизиращо красивите сирени. На всичкото отгоре ще се ожени за съпругата му, която чака в другата стая.

Абсурдни заявки още в първата глава на романа, от които Вонегът, разбира се, се възползва и обръща наопаки. „Сирените от Титан“ може да скъса нервите на влюбените в заплетения сюжет читатели, които очакват отплата за усилията да проследят всяка нишка в лабиринта, но онези, привлечени от комедията на човешкото състояние, ще останат доволни.

Книгата несвенливо и в прав текст коментира темите за свободната воля и липсата на смисъл. Тримата герои се завъртат като прежда на вретено около такива врели-некипели, че е трудно да се проследят причинно-следствените връзки, които са ги отпратили до финалната им дестинация. Възможно е всичко да се контролира от тралфамадорците, възможно е някой непохватен бог просто да е кихнал – има ли значение, когато всяка сцена работи толкова ефикасно с разюздан хумор и неочаквани обрати.

Втората част от романа е съвсем различна, тъй като Малахия не си спомня кой е, докато пътува през Марс, Меркурий и Титан. Вонегът подхвърля още теми в големия казан с идеи. Сред тях са религиозният догматизъм и какво би станало, ако капитализмът се обърне с главата надолу. В романа се завъртат като вихрушка хрумки за поне 15 други книги, а кратките параграфи, които отекват като снаряди, още по-малко помагат за комфорта на ленивия читател.

От друга страна, в сравнение с късните творби на Вонегът, в „Сирените“ научната фантастика по-рядко стига до фарс, фабулата се разгръща предимно последователно. В главите на Марс се опира на военния роман, а по-късно и на приключенския юношески роман. Игрите с времето, както пояснява Вонегът, се намират в речника между „вретено“ и „врели-некипели“. С други думи – вие избирате доколко сериозно ще приемате думата „наука“ в „научна фантастика“ и като цяло не е добра идея да прекалявате с анализирането.

„Сирените от Титан“ е по-романтична от късните книги на Вонегът, в нея все още се просмуква шеговито съчувствие към отвратителния вселенски произвол, който върти планетата ни. Качество на романите му винаги е било, че колкото по-голям става абсурдът в тях, толкова по-незначителни изглеждат делничните тревоги. Четенето на книгите на Вонегът е като отдалечаване от Земята, за да се види онази бледа синя точица, за която пише Карл Сейгън, окачена в необятния космически простор, и да бъде разобличена шегата на съществуването.

Споделете

Автор

Мартин Касабов

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • За плътта и душата на сценария. Разговор с Димитър Стоянович
    23.04.2025
  • Фитилът на терора и ролята на Коминтерна. Разговор с проф. Веселин Янчев
    23.04.2025
  • Тръмп и предмодерната държавност
    23.04.2025
  • Поезия и живопис
    23.04.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO