Култура / Брой 7 (2980), Септември 2021

От 1925 до 1929 г. Казандзакис посещава страната на Съветите три пъти – най-напред като кореспондент на атинския вестник „Елефтерос Логос“ (в края на 1925 г.). През 1927 г. увлеченият по левите идеи писател е поканен за честванията на десетата годишнина от Октомврийската революция. По време на третото си пътуване, продължило около година (1928–1929 г.), кръстосва надлъж и шир „червения харман на Русия“ – от Москва до Сибир. През по-голямата част от това последно пътешествие из необятната съветска страна е съпровождан от румънския писател Панаит Истрати, с когото се запознава през ноември 1927 г. в Москва (впоследствие Истрати също издава свои очерци за видяното).

Впечатленията си за „многопластовия, обагрен с много сенки и мълнии облик на Съветска Русия“ Казандзакис публикува в сборник с пътни бележки през 1928 г. В преработен и допълнен вид (с разкази от пътуването през 1928–1929 г.) те са преиздадени през 1956 г. под названието „Пътешествия: Русия“. Тази творба е и едно от първите свидетелства за живота в младата комунистическа държава. За жалост, документалната ѝ стойност е твърде ощетена от изобилните патетично-възторжени размишления за кипежа на историята, в който Русия се разкрива като световния авангад, борещ се упорито да възобнови света, проправяйки път „сред глада и кръвта, за да се изкачи животът по-високо“. Трудно е да се четат днес тези задъхани слова, опитващи се да обяснят „новата Идея“, която ще спаси Земята. Мъчително е припомнянето на познатите до болка „аргументи“ в защита на „диктатурата на пролетариата“, която ще ликвидира всяка вътрешна и външна реакция, като подчини личната свобода на общия интерес, за да подготви масите за идеалното комунистическо общество. Та нали така проповядва и Ленин: „революцията не се прави с бели ръкавици“. С други думи, в преходния стадий насилието е понякога необходимо, ще признае и самият Казандзакис: „Ако имах възможност да избирам как бих искал да се възцари новата Идея, с кръв или с мир, щях да кажа – с кръв. Разбира се, не защото съм кръвожаден, а защото зная, че колкото по-брутална е съпротивата на злото, толкова по-кървава е победата, толкова нашият устрем нагоре е по-мощен и победата ще е по-трайна“. Всъщност той разглежда Русия и социалните експерименти на съветската власт в един по-скоро отвлечен и мистичен план, възприемайки смяната на властта в тази нецивилизована страна като свидетелство за борбата между скритите сили, които движат човешката история.

Интересна в това отношение е хрониката на отношенията му с Истрати. Дружбата им започва именно в Москва с една сякаш съдбовна среща между две сродни души. „Първият контакт, решаващият, бе сърдечен“, ще напише по-късно Казандзакис, без да уточнява кое е онова, което ги разделя завинаги още преди да е приключило общото им пътуване из Съветска Русия. В официалния сайт на гръцкия писател обаче четем следното: „Краят на декември [1928 г.]... Пътниците поемат по обратния път: към Москва и Ленинград. Истрати се замесва в прословутото „дело Русаков“ (Виктор Серж и неговият тъст Русаков са преследвани като троцкисти, Истрати се застъпва за тях, но сталинската бюрокрация се оказва безпощадна). Казандзакис се дистанцира, Истрати е възмутен. Двамата приятели се разделят, „без да се ръкуват“.

Впрочем преди Андре Жид да напише прословутото си „Завръщане от СССР“, най-крупното свидетелство, което разкрива лъжливия образ на Съветския съюз, натрапен на света от съветската пропаганда, е тъкмо на Панаит Истрати, когото Ромен Ролан нарича „румънския Горки“. Възмутен от изчакващата и благосклонна позиция на Казандзакис, той настоява: „наш дълг е да кажем истината, преживяното от нас е така важно, че всяка лъжа би била безчестна“. От своя страна, във финалните редове на книгата си за Русия Казанзакис твърди, че не е скрил нито доброто, нито лошото, а от всички пътища е следвал най-трудния – сиреч най-честния. Така че случилото се между двамата балкански писатели и пътните им бележки от Съветска Русия са още един интересен епизод от историята за сложните отношения между европейските интелектуалци от ХХ в. и комунизма.