Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където е един от създателите на студентското радио „Реакция“. Работил е като надничар в завод за метали, гардеробиер в НДК, рецепционист в хижа, пазач в склад за топло- и хидроизолации, телевизионен сценарист и копирайтър. Пътувал е на стоп из България, Европа и Азия. Бил е пилигрим на Божи гроб, из Светите земи и Света гора и Синай. Част от тези многобройни пътувания са описани в дебютната му книга – сборника с разкази „Техническа проверка“ (Изд. Scalino, 2018 г.), отличен с наградата „Южна пролет“ през 2019 г. Понастоящем е редактор и водещ в онлайн телевизията на Софийската света митрополия.
Култура / Ангел Иванов
Таксиметров триптих
Пандемия. Седнал съм на задната седалка, каквито са изискванията. Зацапаната плексигласова преграда ме кара да се чувствам като престъпник, прибран в патрулка. На светофара надничам през нея, за да проверя брояча. Окей е обаче... Моят таксиметров „рандъм бакшо“ чете на монтирания върху таблото таблет статията за Одри Хепбърн в Уикипедия, а аз съм такъв: Ок, бро, спокойно можеш да затвориш всички прозорци в жегата, запали си цигара, дай една и на мен, пусни „Вероника/Веселина“, карай с двеста по „България“... [...]
Баба Величка
Ден Възкресение. Отивам на къщата от детството и девството. Слизам на чешмата в долния край на селото. На нея отскоро има сложена възпоменателна плоча, дело на наша роднина през няколко дувара, която указва, че чешмата е строена през 1913 г. от нашия праотец Христо Проданов Колев, загинал три години по-късно при Битоля по време на Първата световна война и син на нашия прапраотец уста Продан Колев, участвал в изграждането на първото, източно крило на Априловската гимназия и на множество църкви из цяла България. [...]
Зареждането
„Цариградско“ шосе, лъснало като самолетна писта. Огромният мол като Трети терминал. Околните офис сгради от стомана и стъкло – банкови институции, консорциуми и фондове за рисков капитал – светещи тук-там като шантава електронна игра от 90-те. Всичко се къпеше в светлина, все едно бяхме новородени. Бензиностанцията от другата страна. Жълто-червените цветове на колонките, навеса и търговското здание с касите – като първите екипи на „Левски“, някога, преди 100 години… [...]