Албена Спасова работи в СБХ от 1981 г., координатор е на творческите секции. От 2002 г. преподава в НХА. През 1994 г. заедно с художниците Божидар Икономов (1943–2016) и Божидар Йонов създават Международното триенале на сценичния плакат – София, а от 2014 г. е съучредител на фондация „ФотоФабрика“ и част от екипа на ежегодния едноименен фестивал. Член на Европалия (2002), автор на десетки статии и съставител на над 70 каталожни и албумни издания.
От 15 декември 2025 до 20 януари 2026 г. галерията на СБХ на „Шипка“ 6 беше домакин на 11-ото международно триенале на сценичния плакат – София. Сред съпътстващите изложби е и тази на членовете на международното жури – автори от различни поколения, културни среди и плакатни школи. Ето защо разговорът с Веслав Гжегорчик (Полша), Мирко Илич (Босна и Херцеговина/САЩ), Радослава Боор (България/Чехия) и Фин Нигаард (Дания) е дискусия за ролята на плаката в публичното пространство днес. [...]
Възходът на полския плакат започна през следвоенния период. Ерих Липински отива при Хенрик Томашевски и му казва: „Чуй сега, леля ми работи в една фирма, където изготвят филмови плакати. Да вземем да се захванем да правим плакати“. Отиват при лелята и тя им казва: „Опитайте“. И те започват, но по съвършено различен начин от битуващия тогава стандарт със задължително присъствие на портрет на актьора. И се оказва, че тези различни плакати въздействат много по-силно от обичайните. [...]
Със смяната на правителството през 2010 г. Унгария се раздели на две части. Непримиримото политическо противопоставяне, стремежът към унищожение на другия, западането на правовата държава продължават до ден днешен. Страната се управлява от олигарси. Държавното устройство на Унгария е държавата мафия. Тези съдбовни политически и обществени процеси, поставящи под въпрос мястото на културата, ме подтикнаха да заема позиция. Чувствах като свой морален дълг да говоря на езика, който владея най-добре – този на плаката. [...]
