Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

Плакатът се премества от улицата към интернет пространството и галериите, появяват се анимирани плакати, а изкуственият интелект навлиза в творческия процес. Разговор с журито, определило наградите на 11-ото международно триенале на сценичния плакат в София

От 15 декември 2025 до 20 януари 2026 г. галерията на СБХ на „Шипка“ 6 беше домакин на 11-ото международно триенале на сценичния плакат – София. Сред съпътстващите изложби е и тази на членовете на международното жури – автори от различни поколения, културни среди и плакатни школи. Работите им очертават границите и възможностите на плаката като форма на съвременна визуална култура.

Плакатът отдавна не е само носител на информация. Той е място на интерпретация, на позиция, на визуално мислене. Ето защо разговорът с чуждестранните членове на международното жури – Веслав Гжегорчик (Полша), Мирко Илич (Босна и Херцеговина/САЩ), Радослава Боор (България/Чехия) и Фин Нигаард (Дания) – е дискусия за ролята на плаката в публичното пространство днес.

Творческият и житейски път на Веслав Гжегорчик потвърждава, че парадоксалната комбинация между хуманната медицина и човеколюбивите плакати е възможна. Утвърден майстор на плаката, с множество признания, с кариера на преподавател и с категорично присъствие в света на графичния дизайн (лога, фирмена идентичност, гербове), Веслав Гжегорчик избира традиционната техника на миниатюрната живопис и прилагайки я умело, развива визуалното богатство и въздействащата сила на изкуството на плаката. Според него плакатът е изключително привлекателна визуална форма – на границата между дизайна и високото изкуство, която развива креативността и точността на израза.

Мирко Илич е типичен пример за универсален „боец“, който неуморно отстоява възгледа, че графичният дизайнер е призван да визуализира значими идеи, да защитава каузи и да отправя общочовешки послания, които водят до промяна. Илюстратор и плакатист, автор на комикси, запазени марки и реклами, той е ярък творец, който се отличава не само с талантливото си творчество, но и със завидните си качества на изследовател, преподавател и куратор. Разностранните му творчески дейности в комбинация със съвместната му работа с великия Милтън Глейзър, издадените книги, кариерата му в „Ню Йорк Таймс“, присъствието на негови творби в музеи като Die Neue Sammlung в Мюнхен, „Смитсониън“, MoMA в Сан Франциско и MoMA в Ню Йорк, както и световният поход на глобалния му проект „Толерантност“, показан в 231 изложби (чийто брой със сигурност ще е нараснал към момента на излизане на настоящия текст), го нареждат сред най-влиятелните фигури в съвременния световен графичен дизайн.

Изкуството на Радослава Боор има своите проявления между рекламната комуникация и социално ангажираните проекти, между работата за редица театри и фестивали и признанията от авторитетни международни форуми за плакат, между чешката и българската сцена. Радослава Боор отдавна е разширила географията и обхвата на своите професионални интереси и постижения, прибавяйки към дейността си на художник и тази на куратор и организатор на международни проекти, а отскоро и на преподавател.

Фин Нигаард е създател на внушително по обем и въздействие творчество, включващо плакати, илюстрации, графичен дизайн, корпоративна идентичност и пространствени решения. Той се е превърнал в емблема на световния джаз плакат. Неговите повече от 300 плаката, посветени на джаза, визуализират свободата и лекотата на импровизацията и въображението. Според Фин Нигаард културният плакат винаги ще има бъдеще – защото самата култура има нужда от образи, които говорят, провокират и канят.

Плакатът днес: между улицата, галерията и екрана

Всички участници в разговора отбелязаха преместването на плаката – от улицата към галерията и дигиталното пространство. За Веслав Гжегорчик интернетът се превръща в основна територия, а анимацията и изкуственият интелект поставят нови въпроси и са неизменна част от актуалните процеси. Мирко Илич вижда в това отдалечаване от първичната функция на плаката проекциите на нов статут – на автономен художествен обект. Радослава Боор подчертава, че технологиите сами по себе си не са ценност – ценността остава в идеята и личния стил. А Фин Нигаард настоява, че въпреки промените мисията на плаката си остава същата: яснота, емоция, присъствие.

Какви бяха първите ви стъпки в плакатното изкуство и как то ви оформи като визуален артист?

Веслав Гжегорчик: Първите си плакати създадох, докато следвах медицина – преди близо четиридесет години. Участието и успехите ми в плакатни конкурси ме насочиха към Академията за изящни изкуства в Краков, където целенасочено се обучавах в плакатното изкуство. Плакатът оформи начина ми на мислене – като синтез между идея, образ и техника.

Мирко Илич: Започнах с комикси. На 21 години направих първата си самостоятелна изложба и плакатът за нея се превърна в първия ми професионален плакат. Големият формат и силното визуално въздействие ме привлякоха веднага, особено в контекста на културни и социално ангажирани теми.

Радослава Боор: Израснах сред плакати – буквално. Баща ми беше плакатист и първият ми „контакт“ с плаката е още в детството. Започнах с комикси, преминах през рекламния дизайн и днес плакатът е както професионално поле, така и лично средство за изразяване.

Фин Нигаард: Рисувам от дете, вдъхновен от дядо ми художник. Срещата ми с плакат на Валдемар Швежи, когато бях на дванайсет, беше решаваща. По-късно обучението в академията и дизайнерското училище ми дадоха дисциплина и увереност да превърна плаката в основна форма на изразяване.

Кои бяха вашите учители, кои уроци и грешки смятате за определящи и кои автори са ви повлияли най-силно?

Веслав Гжегорчик: Моите преподаватели в Краков – Пьотър Кунце и Войчех Квашневски – ме научиха на „плакатно мислене“. Възхищавам се на Мечислав Гуровски, Владислав Плута, Францишек Старовейски и Виеслав Валкуски. Голямата грешка в плаката е липсата на идея – особено когато текстът е нечетим и самодостатъчен.

Мирко Илич: В различни периоди съм се възхищавал на различни автори. В началото – на хърватските плакатисти Михайло Арсовски и Борис Бучан. От тях научих, че дизайнът е начин на мислене, не просто визуален стил.

Радослава Боор: Първият ми учител беше баща ми (българският художник Слав Даскалов). Вдъхновявам се от множество автори – от различни поколения. Постоянното гледане и анализ на изкуство е най-важният урок. Грешките са неизбежни, но те също изграждат почерк.

Фин Нигаард: Научих се да виждам форма и ритъм в академията, а дисциплина – в дизайнерското училище. Един от големите уроци е, че плакатът трябва да „проговори“ мигновено. Възхищавам се на Валдемар Швежи и А. М. Касандър. Най-честата грешка е претоварването, претрупването – яснота се постига чрез отнемане.

Какви трансформации откривате в плаката днес? Посочете тенденции, които откроявате през последните десетилетия.

Веслав Гжегорчик: Компютърният дизайн доминира, но той е само инструмент. Плакатът се премести от улицата към интернет и галериите, появи се анимираният плакат и изкуственият интелект навлезе в процеса на създаване.

Мирко Илич: Плакатът все по-често се възприема като художествен обект, а не като средство за информация. Дигиталните екрани променят начина, по който го гледаме.

Радослава Боор: Технологиите и изкуственият интелект са част от съвремието, но личният стил и умната идея остават водещи. Тенденциите са временни, силният плакат – не.

Фин Нигаард: Формите се променят, но мисията остава същата – ясно, емоционално и силно послание.

Какво е бъдещето на плаката, посветен на културната сцена?

Веслав Гжегорчик: Културният плакат ще продължи да съществува, дори да е основно в дигиталната среда. Най-ценен си остава плакатът, който умее да интерпретира и да осмисля темата.

Мирко Илич: Печатният плакат губи позиции, но остава важно свидетелство за културни събития – често единственото трайно свидетелство.

Радослава Боор: Бъдещето зависи от самите художници – от способността им да създават смислени, красиви и работещи плакати.

Фин Нигаард: Културният плакат има бъдеще в своята двойственост – комуникация и изкуство, традиция и експеримент.

Каква е ролята на плаката в съвременната визуална култура?

Веслав Гжегорчик: Плакатът е на границата между дизайна и изкуството и остава важен образователен и културен инструмент.

Мирко Илич: Плакатът вече е повече художествен жест, отколкото масова информация.

Радослава Боор: Той трябва да провокира, да привлича и да възпитава вкус – дори в анимирана или дигитална форма.

Фин Нигаард: Плакатът е една от последните истински публични форми на визуална комуникация – демократична и непосредствена.

Буква или изображение?

Веслав Гжегорчик: И двете – в балансирана композиция.

Мирко Илич: „Това е въпросът.“

Радослава Боор: Образът, включително буквата като форма.

Фин Нигаард: Диалог между текст и изображение.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата на плакатиста?

Веслав Гжегорчик: Времето и съвършенството на изпълнението.

Мирко Илич: Да започнеш.

Радослава Боор: Да съчетаеш художествена стойност и функционалност.

Фин Нигаард: Да кажеш много с малко и да останеш автентичен.

Какво бихте посъветвали младите автори?

Веслав Гжегорчик: Да бъдат любопитни, критични и търпеливи.

Мирко Илич: Плакатът е прекрасно преживяване – но не и най-печелившото.

Радослава Боор: Да не се отказват и да защитават вкуса си.

Фин Нигаард: Да наблюдават, да рисуват с ръце, да опростяват и да останат страстни.

* * *

Наградите на 11-ото международно триенале на сценичния плакат – София

Четири равностойни награди:

Награда на Международното триенале и бронзов плакет от проф. Богомил Николов – Агнешка Срокош, Полша (за плаката „Ромео и Жулиета“),

Награда на Международното триенале и бронзов плакет от проф. Богомил Николов – Николай Младенов, България (за цялостно представяне),

Награда на Съюза на българските художници – Щефан Бунди, Швейцария (за плаката „Швейцария“,)

Награда на Димитровград – Лекс Древински, Полша/Германия (за плаката „Моята борба“).

Награди за млади автори:

Награда за млад автор (на възраст до 35 години), бронзов плакет „Асен Старейшински“ от проф. Георги Чапкънов – Марко Томич, Босна и Херцеговина (за плаката „Иванов“),

Награда за дебют от фондация „Камен Попов“, бронзов плакет на студент от специалност „Метал“ – Каталина Василева, България,

Награда за дебют от фондация „Камен Попов“, бронзов плакет на студент от специалност „Метал“ – Ралица Вълева, България.