Любомир Тенев

Любомир Тенев (1915–1993) е сред значимите български театроведи. Върху формирането му като личност силно влияние оказва проф. Асен Златаров, първи братовчед на майка му. Завършва право в Софийския университет (1943). След 9 септември 1944 г. е изпратен в лагер в с. Вардим (общ. Свищов), откъдето е освободен благодарение на приятелското съдействие на Христо Радевски. Работи като адвокат (1943–1946), редактор на сп. „Изкуство“ (1947), съветник по въпросите на театъра в Комитета за изкуство и култура (1948). Той е сред основателите на Държавното висше театрално училище (1948), негов заместник-ректор (1948–1951) и ректор (1951–1953). Доцент (1950), професор (1952) по история на западноевропейския театър. Завежда Катедрата по театрознание във ВИТИЗ (1948–1951, 1965–1980).


Театърът

На Шекспировия „Глобус“ е била изобразена емблемата на театъра. А Жак от „Както ви се харесва“ възкликва: „Целият свят е сцена“. Това вътрешно усещане за огромната сила на театъра „се покрива“ от непостижимата мащабност на гения на Шекспир. Но въпросът не е до мащабите, а до природата на театъра. Той сякаш няма временни и пространствени граници. Преди 2500 години Едип цар за първи път протегна тръпнещи и молитвени ръце към своя народ с избодени очи и кървави сълзи, за да изкупи вината си... [...]