Блага Димитрова

Блага Димитрова (1922–2003) е авторка на стихове, поеми, романи, есета, драми, спомени, документална проза. Завършва славянска филология в Софийския университет (1945). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Сред учредителите е на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация в СДС, народен представител в 36-ото Народно събрание; вицепрезидент на Република България (1992–1993). Авторка на десетки стихосбирки, сред които: „До утре“, „Обратно време“, „Как“, „Забранено море“, „Глас“, „И пак отначало“, „Ден живот“. Първият ѝ роман е „Пътуване към себе си“ (1965). Романът „Отклонение“ (1967) пресъздава обстановката в София след края на Втората световна война, а романът ѝ „Лице“ (1981) разкрива същностни черти от действителността по време на комунистическия режим. Заедно с Йордан Василев създава два тома документална проза – „Младостта на Багряна“ и „Дни черни и бели“. Нейни произведения са филмирани, драматизирани и превеждани на много езици.


Българката

За първи път тръгнах по една стръмна родопска пътечка, която идеше сякаш от дън земя и водеше към небето. Не знаех каква среща ме очаква. При една ненадейна чупка на пътеката, над самия ръб на пропастта се изправихме лице в лице два века. Срещу мен се катереше задъхана една жена, потънала в черната сянка на фередже. На гърба си носеше цяла планина суха вършина и съчки, вързани през гърба ѝ с въже, като катър. Жената повдигна с една ръка яшмака си и изпод черния му облак ме озари тъжна, нежна усмивка. [...]