Екзарх Стефан I (1878–1957) е висш български духовник. Неговото светско име е Стоян Попгеоргиев Шоков. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево, после постъпва в Софийската семинария. Той е възпитаник на Киевската духовна академия, след което специализира богословие в Женева и защитава дисертация във Фрибургския университет в Швейцария. През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а от 1922 г. е Софийски митрополит. Той е един от спасителите на българските евреи и е обявен за Праведник на света от Яд Вашем (2001). Бил е български екзарх от 1945 до 1948 г. През 1948 г. е отстранен като глава на Българската православна църква и е принуден да подаде оставка. Заточен е в с. Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Той е обичан проповедник и aвтор на множество слова и богословски трудове, между които „На път за Дамаск“ (1932), „Българската Църква“ (1932), „Същината на пастирското служение“.
1 публикации