По мое усещане изкуството се умори. Театърът и музиката се умориха. Музиката се изчерпа. Все пак това са дванайсет тона и има милиарди комбинации. Не че няма от време на време живинки, но общо взето, се умори. Даже аз скоро споделих с някого по повод на тази инициатива – да спрем за един час електричеството. Имам такъв призив – не може ли да спрем за един час звуците в света? Знаете ли колко хубава ще бъде тишината? И според мене тя е най-хубавата музика. От тук нататък тишината ще бъде най-хубавата музика. [...]
Концепцията и идеята за CEEOL се появи в средата на 90-те години. За нас от самото начало беше ясно, че искаме да се съсредоточим върху хуманитарните, социалните науки и литературата на този регион. Социологията беше омразна специалност в Полша и Унгария, джендър изследванията също, за съжаление 30 години по-късно отново стигнахме дотам. Друг фокус бяха малцинствата в тези страни, например немскоезичното малцинство в Румъния, което през 90-те години в голямата си част вече беше напуснало страната. [...]
Аз винаги съм рисувала, откакто се помня, но имаше един период от време, когато бях на 12–13-годишна възраст и си казах: „От теб няма да стане Леонардо. Зарежи всичко“. След което в продължение на осем години не бях пипнала молив. Бях много добра по биология и така избрах аграрната специалност. Обаче за мен това е типично – наблюдение и самокритика. Има положителни и отрицателни страни, но ако не бях така устроена, в крайна сметка нямаше да мога да давам това, което давам сега. [...]
Днес архитектурата е много важна, нейната задача е хората да живеят по-добре. От особено значение е хуманизмът, човекът да стане централен компонент в града, където трябва да има място за всички. Трябва да има социална среща, не можем да си позволим да превръщаме в гета някои райони, както не можем да си позволим и големите грешки на миналото – да има един район, в който хората само работят, и т.нар. спални райони. Така се губи хуманността – как хората се срещат, как общуват. [...]
