Олга Шурбанова

Олга Шурбанова е завършила Националната музикална академия, специалност пиано. Била е музикален редактор във вестниците „Пулс“, „Народна младеж“, „Народна култура“, главен редактор и директор на издателство „Музика“. Един от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги: „Когато Париж беше твой“ (1977), „Накажи ме с любов“ (1989), „Само душата” (1999), „Лично време“ (2002), „Вкус на Моцарт“ (2005).


Любимката Мими Николова

„Мими Николова, Росица Николова, Маргрет Николова… Бяхме много Николови!“ – смее се Мими. И само една, на която цяла България отреди вечна младост с легендарния шлагер от филма „Любимец 13“ – „Замълчи, замълчи“… Разбира се, помнех топлия кадифен тембър на Мими Николова, но не си представях навлязлата в осмото си десетилетие вокалистка да излезе на сцената и да запее като в онзи капсулиран във времето кадър от 1958 г. Само че тя запя. И не само, а изнесе едночасова програма, „на един дъх“... [...]

Мила Георгиева

Помня я от съвсем малка. В онова преддихание между детство и юношество, когато вундеркиндът не избира нищо, него го избират. Казва, че все нещо я теглело към свиренето (по подражание на по-голямата си сестра Юлиана) – от играчката свирка и молива, с който имитирала лък, до прегръдката с първата цигулка на 4 годинки. Слабичка, нежна, сякаш чуплива, с големи лазурни очи. Носеше фантазни роклички като Алиса на Луис Карол. За известно време наставник ѝ беше Минчо Минчев. Тя попиваше всичко, което ѝ каже. [...]

Сопраното „Страдивариус“

Може би защото е дълбоко вярващ човек, Красимира е спасена от суетата на съсловието, към което принадлежи. Смиреното служене на музиката, думи, които сме чували и от Калас, за нея е символ верую. Затова и призивът на Рикардо Мути, отправен към певците преди изпълнението на Реквиема на Верди: Andiamo a pregare, ragazzi!, отеква така силно в душата ѝ. Ние пък ще кажем, че извисяващото присъствие на нейния ангелски глас в интерпретацията на тази музика превръща слушателите ѝ в богомолци. [...]