Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

Сергей Герасимов е психолог, романист и преводач, живее заедно със съпругата си в центъра на Харков, на третия етаж в един жилищен блок, откъдето всеки ден изпраща на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ своите „Бележки от войната“. Пред Бенедикт Неф той разказва за украинците и руснаците, страха и бомбите, омразата и любовта

Откакто чета вашия дневник в „Нойе Цюрхер Цайтунг“, си задавам един въпрос: защо все още сте в Харков?

Оставам в Харков по същата причина, по която от 58 години живея тук: тук е моят дом и никъде другаде не бих се чувствал толкова добре. Вярвам, че ние ще спечелим тази война, защото накрая доброто винаги побеждава злото. Но преди да се стигне дотам, могат да се случат още много ужасни неща. Наблюдавам внимателно военната ситуация, но мисля, че ще трябва да напусна Харков, ако стане физически непоносимо. Гранатите и ракетите са поносими, когато не мислиш твърде за тях.

Винаги ли се страхувате? И от какво точно?

Винаги се страхувам, когато експлозиите са твърде близко. Страхувам се, разбира се, че любимите ми хора могат да пострадат. Страхувам се от атомни бомби и химически оръжия. Винаги се страхувам, когато звъня по телефона, а от другата страна никой не вдига.

Каква е ситуацията в Харков в момента?

Снабдяването се подобрява. Имаме всичко, от което се нуждаем всекидневно, освен може би кибрит. Понякога с дни нямаме питейна вода, това е малко неприятно. Настроението сред населението е преобладаващо позитивно: 95% от хората, които живеят в града, това са един милион души, не се съмняват, че ще победим.

Какво правите през деня? Не можете да избегнете реденето на опашки.

А също и гледането на новини. Ситуацията може бързо да се промени, затова има много новинарски предавания. За съжаление в тях често се лъже или желаното се представя за истина, затова сме принудени да търсим и други информационни източници. Това изисква време. Аз превеждам на английски стихотворения на харковски поети за войната. Продължавам да преподавам на моите ученици, които са избягали от Харков и са се установили в различни страни, но все така искат да учат английски. Чета, защото винаги чета.

Защо пишете дневник на войната?

Пиша, защото истината за тази война трябва да се съхрани. Разбира се, не мога да кажа, че зная истината. Единственото, което зная, е моята субективна истина, това, което виждам, чувствам и мисля в даден момент. Ден или два след като нещо важно или страховито се случи, много детайли започват да се изплъзват на паметта и се забравят, ако не бъдат записани. Мисля, че детайлите в тази война са исторически значими, защото, ако се замислим сериозно, това е най-безсмислената война в историята, тя е проекция върху реалността на един извратен дух. Затова тази война трябва да бъде изследвана и аутопсирана от всички възможни гледни точки, за да не се повтори никога повече това, което виждам. Надявам се, че моето писане може поне малко да допринесе за това. И ако написаното насочи мислите дори на няколко души към моята страна, тогава работата ми не е била напразно.

Пишете, че съчувствате на агресорите, „въпреки че техните танкове стрелят по моя град и техните гранати летят над главата ми“. Как е възможно във вашата ситуация да не изпитвате омраза?

Омразата заблуждава, особено омразата по време на война. Тя е най-примитивната възможна реакция. Дори една дрозофила може да мрази. Веднъж видях в един супермаркет два живи речни рака – сив и зелен. Те се мразеха, защото бяха различни, и се опитваха взаимно да се убият, без да знаят, че са последните живи раци. После един продавач ги улови в мрежа и ги продаде, за да бъдат сварени и изядени. Оставиш ли се на омразата, вече не виждаш истинската мрежа над главата си. Все едно какво пиша, следващите две или три поколения украинци ще мразят руснаците. Това не може да се промени. Най-често ще са прави, но не винаги, омразата заслепява. Аз например не вярвам, че е правилно да се събори паметник на Пушкин.

Известен сте и като автор на фантастика. Можете ли да си представите отново да пишете, или ужасите на войната надхвърлят всяка дистопия?

Така е, но аз не пишех фантастика, защото исках да си представя нещо невероятно страховито, а защото имах чувството, че човешкото въображение се задушава в теснотата на чистия реализъм. Много от това, което съм написал преди, минаваше за научна фантастика, но всъщност ставаше дума за магически или дори за „метафоричен“ реализъм.

В дневниците ви има една удивителна фигура – на вашия съсед. Художник, който е колкото твърдоглав, толкова и свободолюбив. Когато някой го помоли да му направи портрет, той рисува нещо друго. Когато го помолят да нарисува нещо друго, той рисува портрет. На друго място пишете, че всъщност всички украинци са като вашия съсед. Откъде идват този стремеж към свобода и тази упоритост?

От историята. Ние винаги сме били потискани и сме се борили за свободата си. Хилядолетната борба за свобода се е утаила в гените. Ала идва и оттам, че съвременната украинска държава е твърде слаба, за да постави своите граждани на място, както го прави руската държава. Така едно поколение успя да се разгърне свободно. Освен това в географски план сме по-близо до свободния свят от Русия.

Какви са руснаците? Обичат ли свободата толкова, колкото украинците?

Според мен средният руснак обича и се нуждае от свободата по-малко от средния украинец. Това е съвременен феномен, който през последните две десетилетия предизвиква все по-големи репресии. Когато потисничеството премине един критичен праг, хората започват да живеят в ситуация на постоянен Стокхолмски синдром. Това означава, че започват да обичат елитите и да вярват на всяка пропаганда, която тези елити измислят. Затова хората в СССР обичаха Сталин и толкова много хора в съвременна Русия обичат Путин, а севернокорейците обичат своя Ким.

Пишете, че в миналото руснаците са гледали на украинците като на „интелектуално непълноценни роднини“. Откъде идва това пренебрежение?

Не само от миналото. Те все още вярват, някои тайно, други открито, че превъзхождат интелектуално всички други нации. Обичат да разказват вицове за „тъпите американци“ и хора от други нации. Изречението „Не се дръж така, сякаш не си руснак“ означава, „Не се дръж като идиот“. Презрението им към другите нации е култивирано в продължение на векове. То се основава на факта, че Русия е много голяма страна, с ресурси и човешки потенциал, който лесно може да се пропилее и после да се възстанови.

Същевременно много руснаци гледат на украинците като на „нацисти“. Руската пропаганда действа. Вие пишете за една съседка, която продължава да обича Путин, въпреки че той я бомбардира.

Путинофилите в Украйна са два вида. Хората от първия вид са възрастни, те копнеят за СССР, страната на младостта им, затова години наред гледат руска телевизия. От лъжите, които поглъщат, си създават грешна представа за света. Днес те не могат да заменят светогледа си с нов, нямат време. Другият вид са хора, чиито чувства са тежко накърнени от нещо или някого в Украйна. Мисля, че войната не е променила предпочитанията на хората, а ги е задълбочила. Тези, които обичаха Путин, днес го обичат още повече. Хората, които обичаха Украйна, станаха още по-големи патриоти. Националистите са все така националисти. Порядъчните хора са все така порядъчни. Лошите хора са все така лоши. Основните човешки ценности не могат да се променят за два месеца.

Вие сте психолог. В дневника си пишете, че пристрастяването към пропагандата някой ден може да се категоризира като психично разстройство. Руснаците, които вярват в кремълската пропаганда, психично болни ли са във вашите очи?

Мисля, че ще се възстановят след дълго лечение на зависимостта. Някои видове информация действат като канабис или хероин. Те променят съзнанието и създават зависимост, вредят на тялото и духа. Тези, които вярват на кремълската пропаганда, приличат в известен смисъл на хора, чийто живот е разрушен от наркотици.

Какво наблюдавате при себе си, какво прави войната с вас?

Тази война не ме е променила много, но ми създаде едно постоянно, натрапчиво желание: искам тя да свърши. Всеки човек носи в себе си неповторим, неподражаем свят, пълен с красота и чудеса. Когато някой от нас умира, оставя празнина в структурата на пространството и времето, която никога не се затваря. Тази война погуби десетки хиляди хора, които няма да се родят отново, и затова искам тя да спре.

Какво е за вас Родината?

Родината традиционно се асоциира с фигурата на майката, която ти дава живот, показва ти правилата и те наказва, ако се държиш лошо. Ала аз гледам на моята Родина по-скоро като на пораснал син или дъщеря. С децата си можеш да спориш, да им се ядосваш, когато не слушат, ала никога не ги изоставяш, когато са в опасност. Дори ако не можеш да им помогнеш.

Аз съм бил преди осемнайсет години в Харков. Днес бих ли разпознал града?

Ще разпознаете някои места, а други не. Може би ще разпознаете и тези други места, ако сте виждали „Герника“ на Пикасо. Някои части от Харков изглеждат точно като „Герника“ – в духовен смисъл, макар че бомбардираните сгради не са като деформирани коне или бикове.

Превод от немски Людмила Димова