Култура / Брой 7 (2990), Септември 2022

Сега, в хода на военните действия в Украйна, Русия ламти да включи цели украински области в своите граници. Как ще приключи всичко това? Есе, публикувано в украинското издание „Новое время“

Тираните често страдат от психическо заболяване, което бих нарекъл „мания на географската карта“. Те се стремят максимално да разширят границите на своите страни – пренебрегвайки всеобщото възмущение, като се надсмиват над целия свят в стремежа си да включат в своите империи все нови провинции, департаменти, земи, обединявайки ги със съществуващата досега страна. „Ето какъв държавник съм аз, ето какво сторих заради величието на моя народ“ – сякаш заявяват в лицето на всички тези „обединители“.

Ако завоеванието се скрепи с международното призвание, тогава завоевателят все още има шанс да удържа завоюваното и да го предаде на потомците си; но ако светът откаже да признае всички тези аншлуси, унификации и възсъединявания, ако, без да дочака мира, завоевателят още във военно време алчно и маниакално започне да рисува новите граници на своята страна, то обикновено всичко това завършва много зле и даже комично (ако забравим за миг кръвта, пролята при цялото това прекрояване на границите).

Около 1812 г. Наполеон Бонапарт обявява за части от Франция цялото ляво крайбрежие на Рейн, Нидерландия, Хамбург, Бремен, значителни части от Италия – Генуа, Торино, Рим, а също и Елба. Франция, която прекосява Пиренеите, присъединява Каталония и даже далечната Адриатика с цяла Далмация и Йонийските острови. Казват, че Наполеон с особено наслаждение измислял названия на департаментите, включващи тези земи. Напълно понятно е, че нито испанските Кортеси, нито свободните страни в Европа са признали подобни „присъединявания“. И когато идва 1814 г., а след това и 1815 г., тогава Франция бива върната в своите стари граници – от 1792 г.

Коритото на великата империя се разбива, а заболелият от манията на географската карта бивш император бива отправен не по своя воля на остров Света Елена като пленник на Великобритания.

Хитлер, от своя страна, надувайки се от гордост, е включвал всевъзможни нови земи в „хилядолетния Райх“ – Елзас и Северен Шлезвиг, Ейпен и Малмеди в Белгия, Судетите и Крайна (днешната Словения). Източна Прусия неимоверно се разширява за сметка на Литва и Полша. Варшавското генералгубернаторство и протекторатът на Чехия и Моравия също влизат в Райха, макар и наполовина. Разнообразните названия и статутите на присъединените земи Хитлер също е измислял еднолично. И това много му се е харесвало – да твори нов свят. След „измяната“ на Италия през 1943 г. фюрерът бърза да включи в империята си Далмация (заедно с Триест и Тирол). А междувременно наближава есента на 1944 г. Понятно е, че никой освен самия фюрер и малкото останали му верни сателити не е признал тези маниакални разширения. Светът му се е надсмивал през сълзи. На всички е било ясно, че нацистката държава доживява последните си месеци – време ли е тогава за развлечения с географската карта.

Вашият кумир Сталин също не е позволявал това, скъпи „географи“…

Потсдамските споразумения от 1945 г. връщат границите на Европа към картата на Версайския мир. На Изток Сталин е бил още по-суров – Германия губи цяла Източна Прусия, цяла Силезия и Померания. Налагат ѝ границата по Одер и Ниса.

Впрочем краят на нацисткия любител на „игри на империя“ е на всички известен. Никому не пожелаваме това. Но разплатата е закономерна.

Превод от руски Тони Николов