Култура / Брой 7 (2990), Септември 2022

За нелюбовта като състояние на днешното руско общество. Или как цинизмът на лагерния живот завладя висшите прослойки на руското общество

В неправилно водените дебати за руската култура и привържениците, и противниците на нейното „канселиране“ изхождат от погрешни представи. Те редуцират културата до няколко представителни имена на творци като Лев Толстой или Фьодор Достоевски. И негласно приемат, че националните култури са статични. Ала културата е динамична комуникативна форма, която обхваща ценностни представи и светогледи. Може да се каже, че при управлението на Путин в Русия възникна специфична култура и между руската култура на XIX в., инструментализирана от режима на Путин като политическо оръжие, и културата на Путиновата епоха съществува перверзна приемственост.

От средата на предишното десетилетие в руската култура започнаха да се очертават промени, които постепенно оформиха цялостна картина. Най-добре я представя едно музикално видео, създадено през 2019 г. от писателя Александър Ципкин и режисьорката Рада Новикова към песента на Борис Гребеншчиков „Тъмно като нощта“. Видеото, в което текстът на руската рок легенда не играе никаква роля, е свободна интерпретация по световноизвестния роман на Лев Толстой „Анна Каренина“. Посредством „Тъмно като нощта: Каренина 2019“ могат да се проследят приемствеността и разломите между руската аристократична култура на XIX в. и културата на Путиновия режим. Създателите на видеото са успели да очертаят психограмата на тази култура, в която насилието се е превърнало в единствено средство за комуникация в обществото.

Видеото преобръща романа на Толстой. В него Анна Каренина, дама от дворцовото общество на Санкт Петербург, рискува общественото положение и живота си заради своята любов към офицера Алексей Вронски. Тя иска да обича открито, да легитимира своята любов и да ѝ посвети целия си живот. Тъй като мъжът ѝ не се развежда с нея, а Анна вярва, че е изгубила двете любови в живота си, своя син Серьожа и Вронски, тя се самоубива. Във видеото Каренин е охранен гологлав мъж с външност и говор на „новите руснаци“ – криминален тип, еволюирал до богат бизнесмен, който иска да прати в затвора невярната си жена. Ала Анна оказва съпротива. Вместо сама да се хвърли под влака, тя хвърля своя неверен любовник Алексей и съдейства на Федералната служба за сигурност да арестува съпруга ѝ.

Във видеото духът на романа се е превърнал в своята противоположност. Те са във война помежду си. През 2019 г. се оказва, че Каренина познава най-добре правилата в този брутален свят. Тя изпреварва своите противници и се спасява, унищожавайки другите. На това съответства и начинът на изразяване. За разлика от рафинирания литературен език на Лев Толстой съвременната Каренина използва говора на най-ниските социални прослойки. Петербургската аристокрация на XIX в. е заменена от криминална висша класа. Видеото показва какви ценностни представи определят културата на Путиновата епоха и колко много те се различават от тези на XIX в. Елитът, пресъздаден във видеото, е скъсал с всички междучовешки обвързаности: любовта, съчувствието, приятелството, солидарността вече не играят никаква роля. Парите, властта и бруталността са се превърнали в лостове на тази култура.

Сергей Звягинцев тематизира специфичните проблеми на руското общество през XXI век в своя завършен през 2017 г. филм „Нелюбов“. Във фокуса му е разкъсаната връзка между родителите и детето, Звягинцев показва едно общество, което уврежда семейството още в зародиш. Както в „Каренина 2019“, детето в „Нелюбов“ става свидетел на скандал между родителите, от който научава, че не е желано нито от майката, нито от бащата, които се развеждат. Вследствие на това то се самоубива. В „Нелюбов“ Звягинцев поставя безпогрешна диагноза на обществото в годините на Путиновото управление.

Нелюбовта като състояние на обществото се заражда по времето на Съветския съюз, и то в най-тъмните периоди от неговата история. Руският писател Варлам Шаламов, който прекарва почти трийсет години в ГУЛАГ, ни е оставил литературните си впечатления от света на лагерното общество. Шаламов е първокласен писател и прецизен анализатор на лагерния свят, който не само покварява чувствата между хората, но изобщо ги унищожава. В разказа „Сентенция“ (1965) Шаламов описва икономиката на чувствата в лагера. Единственото чувство, което лагерникът запазва малко преди смъртта, е злобата, лагерните чувства са негативни: злоба, страх, равнодушие. Първото положително чувство, което се връща след лагера, е състраданието, и то състрадание към животните, което идва по-рано от състраданието към хората. „Любовта не ме споходи отново. Ах, колко далеч е тя от завистта, от страха, от злобата. Колко малко имат нужда хората от любовта. Любовта идва тогава, когато всички човешки чувства вече са се върнали. Любовта идва последна, връща се последна, пък и връща ли се изобщо?“ За Шаламов любовта принадлежи към света на културата, тя няма място в лагерния свят, където властва насилието,

Шаламов показва също как този контрасвят променя културата. В текста „Какво видях и разбрах в лагера“ той обобщава законите на лагерния свят. Говори за крехкостта на културата и цивилизацията, за това, че като аргумент побоите са почти неопровержими, че опиянението от властта, от безнаказаното убийство е огромно на всички нива сред палачите на режима. Ерозията на чувствата е обратната страна на възвеличаването на насилието.

Показва го ясно и „Катерина 2019“. Каренин от видеото идва от лагерната среда, той говори нейния език, споделя нейните ценности. Ужасяващо е, че езикът и ценностите на криминалната контракултура на ГУЛАГ са напуснали средата си и са окупирали висшата прослойка на обществото. Би било преувеличено да характеризираме културата на Путиновата епоха като култура на лагера. Ала не е преувеличение, че руското изкуство от Путиновата епоха показва едно общество, което в своята икономика на ценности и чувства ужасяващо е заприличало на лагерната контракултура и връзката му с нея е неразривна.

Представата на Звягинцев за нелюбовта описва обществото от Путиновата епоха, в което възвеличаването на насилието като ултимативно средство за комуникация е обратната страна на ерозията на човешките чувства.

Ако човек споделя това разбиране, отделните парчета от Путиновата епоха се събират в страховита мозайка. Тези парчета вече не изглеждат като случайни атаки и изстъпления, а като части от една контракултура на нелюбовта. Самият Путин използва езика на улицата. След анексията на Крим той обясни международното положение на Ангела Меркел със следното фамилиарно остроумие: „Няма значение как една жена си ляга в първата брачна нощ, нещата винаги са едни и същи“. Преди нападението над Украйна той се обърна към украинския президент с цитат от вулгарния фолклор: „Независимо дали ти харесва, или не, красавице моя, ще трябва да търпиш“. Спомняме си изпълнените с омраза тиради на покойния десен популист Жириновски, неспирните злостни тиради на говорителката на Външното министерство Мария Захарова, на телевизионната пропагандаторка Маргарита Симонян и на Владимир Соловьов към хора, които са арестувани като врагове на държавата заради плакати с цитати от Толстой. Спомняме си за бруталните убийства и изнасилвания в Буча и Ирпин, за руските войници, които ограбват украинските домове и изпращат откраднатата плячка на семействата си в Русия. Спомняме си войнишката съпруга, която призова мъжа си да изнасилва украинките.

Можем да дадем още примери, като цяло те показват еднозначно: Путин, офицерът от КГБ, и неговите „силовици“, които вярват единствено в насилието като решение, олигарсите, които са спечелили богатството си най-често по криминален път, са превърнали културата в Русия в контракултура на насилието. Те използват руското изкуство от XIX в. като способ за увеличаване на богатството си и не се интересуват от културата, която е довела до създаването на това изкуство. Пред Русия днес стои задачата не само да промени из основи властовите отношения в политиката, но и да възстанови обществото. Дали това обновление ще има за отправна точка културата на XIX в., която в света на Путин e изопачена до неузнаваемост, или ще се нуждае от пълно обновление, е трудно да се каже. Във всеки случай ще са потребни огромни обществени усилия.

Текстът е публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

Превод от немски Людмила Димова