Култура / Брой 7 (2990), Септември 2022

„След пандемията автори, продуценти, разпространители и киносалони разбраха, че достигането до публиката е свързано с много допълнителни усилия.“ Разговор с Петър Тодоров, директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“

С какво 40-ото издание на фестивала „Златна роза“ ще бъде по-различно от предишните?

Изданието е юбилейно, въпреки че самият фестивал води началото си от 1961 г., но е имало периоди, в които не се е провеждал. С екипа на НФЦ работим усилено то да е по-различно, по-младежко, по-адекватно на годината, в която се провежда. В последните издания се създаваше усещане за натрупана рутина, умора, за организиране по задължение, за фестивал, на който ходят едни и същи хора и се случват едни и същи събития. Сред новите моменти са създаването на младежко жури, паралелно на основното, кръгли маси по актуални за съвременното кино теми, демонстрационни щандове на големи технологични компании, прожекции в алтернативни пространства – галерии, музеи, на открито, както и представяния на книги, свързани с киното. Работим по нова визия, ще има и нова статуетка, ще направим изложба съвместно с Българската национална филмотека. Разчитаме на община Варна и партньорите, с които работим, да предложат още добри идеи, които да осъществим. Имаме и една много мащабна идея, като се надявам тя да се развие през следващата година – представяне на книги на български автори пред продуценти, за да се превърнат книгите в сценарии, а оттам и в хубави филми.

Какво ви мотивира да се кандидатирате за директор на Националния филмов център?

Причините за кандидатурата ми са няколко. Първата от тях е, че през 2021 г. Филмовият център на практика не работеше. Годината беше почти нулева, много средства за кино бяха върнати в държавният бюджет и не бяха усвоени от филмовата индустрия, а това неминуемо създава напрежение и усещане за несигурност в целия процес. И така, воден от максимата, че ако нещо не работи или не ти харесва как работи, трябва да се включиш, за да го поправиш, се явих на конкурса. Друга съществена причина е, че имаме много силни автори и кинематографисти, но някъде нишката се къса и не можем да постигнем успехите на съседите ни на големите фестивали, не продаваме филми на големите стрийминг платформи. Третата причина е, че според мен не даваме достатъчно трибуна на младите да се изявяват, много късно режисьорите правят дебютите си, а пък дебютантите продуценти е почти невъзможно да спечелят държавно финансиране. И накрая, но не на последно място, са разпространението и кинопоказът на български филми, най-болната за мен тема.

Като разпространител и продуцент досега сте били от другата страна на Филмовия център. Как изглежда родното кино, след като сменихте гледната точка?

Да, винаги съм бил „от другата страна“, и то най-често там, където филмите срещат своята публика в киносалоните. И винаги съм се чудел защо авторите и продуцентите не идват да се срещат с публиката на филмите си. Винаги съм виждал голям проблем в това един и същи човек или компания да се опитва да покрие различните етапи в създаването на един филм от неговото заснемане до разпространението му в кината. Едно от малкото положителните неща за индустрията след пандемията е, че автори, продуценти, разпространители и киносалони разбраха, че достигането до публиката е свързано с много допълнителни усилия – специални събития с екипите на филмите, много повече таргетирана реклама. Всъщност българското кино не е по-различно от всяко друго национално кино в европейска държава. Хората го търсят и го гледат, ако то им бъде правилно предложено.

Какви проблеми за решаване открихте, когато влязохте във Филмовия център?

Проблемите бяха много: недостиг на персонал, недостатъчно или дори мизерно заплащане на съществуващия персонал, две чисто нови големи схеми за администриране, влезли в сила от 1 януари 2022 г. – схемата за подкрепа в създаването на български сериали и схемата за възстановяване на разходи. И разбира се, основният проблем – около 250 натрупани проекта, преминали през различните художествени комисии и чакащи за Финансовата комисия. Тя е може би най-важният орган и когато на практика той е задръстен, процесът спира. Трябваше много бързо да се организира работата на Комисията, да се увеличи персоналът на Агенцията, да се увеличи и възнаграждението на служителите, защото то не само че не беше справедливо, но не беше и достойно. Към датата на това интервю голяма част от проблемите са решени, но все още изоставаме в работата на Финансовата комисия, въпреки че за четири месеца бяха проведени 11 заседания и разгледани над 200 проекта, подписани над 150 договора и около 7 500 000 лева влязоха в българската филмова индустрия.

Какви важни мерки трябва да се предприемат, за да функционира киното ни нормално?

Предстоят приемане на Устройствения правилник на НФЦ, който не е променян от 2018 г., промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия, конструиране на Национален съвет за кино, който да бъде консултативен и регулаторен орган – не съществува от 2018 г. Всички тези неща са внесени в Министерството на културата. Работим по нов и по-функционален сайт на НФЦ и по очакваното от всички в индустрията електронно подаване на документи – надявам се да са готови през есента.

Имате наблюдения върху процесите в киното ни. Според вас на какво се дължат перманентните скандали в него?

Киното е субективно изкуство, нормално е един да харесва едно, друг друго. В тези четири месеца аз проведох изключително много срещи с представители от всички части на индустрията – автори, продуценти, разпространители, фестивали, киносалони. И на всички тези разговори хората искаха само едно – справедлив и предвидим процес, който да бъде администриран от Агенцията. Всички разбират, че непрекъснатите скандали не работят за никого и създават лош имидж на българското кино, че политиците няма да решат проблемите на киното и че трябва много работа. След като НФЦ се превърне в предвидим партньор, според мен решението трябва да е, когато художествената комисия не класира твоя проект, да приемеш нейните бележки, да прецениш дали да го преработиш и пак да се върнеш, защото, ако проектът ти е добър, няма как да не бъде класиран.

Защо българското кино няма стратегия за реклама извън страната? Едва ли щандовете по фестивали са достатъчни. Как бихме лобирали за наш филм с номинация за Оскар?

Разбира се, че само с щандове няма да стане, но те са важна част от развитието на индустрията. Тази година за първи път подкрепяме участия на няколко фестивала, където досега не е имало българско присъствие, например на този в Анеси, който е най-големият фестивал за анимация. Трябва ни много по-активна политика и при промоцията на български филми. Когато пристигна номинацията на новия филм на режисьора Илиан Метев „Една провинциална болница“ на фестивала от клас „А“ в Карлови Вари, подкрепихме продуцентите, за да имаме достойно представяне. Досега сме избирали със скандали българското предложение за Оскар, отпускали са се едни средства и се е смятало, че Филмовият център си е свършил работата, а това е едва началото на дълъг процес, в който тази година ще участваме много активно.

Как да се стимулират големите салони, за да прожектират български филми повече от две седмици?

Големите салони сами признават, че благодарение на българските филми, излезли в периода на пандемията, са успели да преминат през нея. Тогава филмите стояха на екран в продължение на няколко месеца, тъй като нямаше американски филми. Отделно от това НФЦ финансира киносалоните за показ на български филми, независимо дали те са големи, или малки киносалони. Единственото условие е да имат повече от 6% показ на български филми, равномерно разположени във всички часови пояси. От момента, в който станах директор, над половин милион лева са изплатени на киносалоните за 2021 г.

Как да привлечем младите зрители?

Младите искат да гледат български продукции, просто разпространителите все още трудно намират път към тях, въпреки че има и изключения. Но няма да стане само с билборд и плакати, разлепени по улиците или в киносалоните. Например тази година започнахме нова фестивална инициатива, наречена „Киноваканция“, която се проведе в Бургас. Четири дни залата беше абсолютно пълна с млади хора, имаше гостуващи автори, които разговаряха с публиката. Трябва активна работа и в социалните мрежи, където всъщност са младите. НФЦ започна програма за стажанти, които да ни помагат в развитието на социалните канали. Впечатлен съм от кандидатите – млади, образовани, мотивирани. Относно достигането на филмите до публиката, често казвам, че има честни и нечестни филми. Честни към зрителите, към авторите, към Агенцията и държавата, която ги е финансирала. И все повече зрители виждат това и на екрана.

Какво стана с идеята Модерен театър да се превърне в център на българското кино?

Работим по тази идея, но става бавно. Едно от нещата, които научих за тези четири месеца, е, че държавата работи бавно. Иначе идеята беше представена на министъра на културата и цялото министерство, и дори на Министерския съвет, и се харесва от всички. Необходими са обаче процедури, които отнемат време. Освен Модерен театър, който е емблематична сграда за българското кино, имаме предвид и други пространства, които могат да са център на българското кино и да показват основно български документални и анимационни филми.

Как НФЦ може да помогне за разширяване на инфраструктурата, за да има кина и в малките градове?

Това е още една идея, по която работихме със заместник-министъра на културата, като намерението е в съществуващи читалища да бъдат изградени киносалони. На пръв поглед това е най-естественото и най-лесно изпълнимо решение, тъй като нито инвестицията ще е непосилна за държавата, нито е дейност, встрани от читалищната. Напротив, кинопоказът е най-бързият и лесен начин да се запълни слот в едно културно пространство. Големият проблем за мен тук е управлението на тази инфраструктура, защото липсват подготвени хора. Виждам ролята на Филмовия център именно в обучението на т.нар. кинопрограматори. Тази година съвместно с НАТФИЗ ще започнем една магистърска програма за дигитализация и реставрация на български филми, защо не следващата година да има магистърска специалност и за управление на киносалони.

Въпросите зададе Деян Статулов

Преди да спечели конкурса за директор на ИА „Национален филмов център“, Петър Тодоров е натрупал опит като филмов разпространител, програматор и управител на киносалони, организатор на международни кинофестивали. Завършил е политология в СУ. Има магистърска степен по европеистика, специалност „Е-Европа“, с тема на дипломната работа „Европейското кино в ерата на дигиталните технологии и стрийминга“. Продуцент на документални проекти и на сатиричната интернет поредица „Петък точно в пет“ с Китодар Тодоров.