Култура / Брой 10 (2993), Декември 2022

63-ти международен кинофестивал, 3–13 ноември 2022 г.

Фестивалът в Солун е забележително международно културно събитие с изграден безспорен авторитет. Появява се преди 62 години като национален преглед на гръцкото кино. През 1991 г. прераства в международен кинофестивал, при това с особен неформален статут на своеобразна годишна равносметка, тъй като е последен в състезателния маратон на всяка календарна година. А през 1999 г. посрещна новото хилядолетие по достоен начин, като „отгледа“ и своя нова рожба – специализиран международен фестивал на документални филми (март всяка година), който много бързо се утвърди сред най-важните световни форуми за този вид кино.

И тази есен Солун отново потвърди своя профил на доказано амбициозен кинофестивал в пълен обем на програмата с разнообразни конкурсни и информационни категории. Солун успешно поддържа безспорно завоюваното международно равнище и след голямата икономическа криза в Гърция преди години, и сега след световната ковид криза. Дори е прибавил нови секции в програмната схема, например конкурсната категория „Да срещнем съседите“ (10 филма).

Основният конкурс винаги има амбицията да подбере важните филми от годината, макар и вече показвани на някои големи фестивали („Тори и Локита“ на братя Дарден или изненадващо силния дебют „План 75“ на японката Чие Хаякава, вече покорили Кан).

Наред с тях, в официалната програма селекционерите винаги предвиждат нови силни филми от безспорни автори, които, макар и да не са „фестивални хитове“, са желани и харесвани от зрителите. Така програматорите постигат баланс в подборката, без да правят компромиси с качеството. Затова съвсем обяснимо новият филм на Спилбърг „Семейство Фабелман“ или „Империя на светлината“ на Сам Мендес попаднаха сред най-харесваните в Солун, като и двата филма са великолепен авторски реверанс към магията на киното. А за местните гръцки зрители не по-малко интересна и важна е селекцията от 23 нови национални филма, която неизменно се радва на внимание.

За нас, хората от Балканите, особен интерес представляват филмите от региона, които успяват да уловят и представят на екрана спецификата на всекидневието в неговите различни варианти, и то в контекста на националните исторически и културни традиции, удачно акцентирани и от актуални текущи проблеми. Впрочем интересни програми от балкански филми показват и много други фестивали на полуострова: нашият София Филм Фест, форумите в Сараево, Истанбул, Белград, Битоля, Подгорица. Солун обаче, макар и под скромното название „Балкански преглед“, поднася своята регионална селекция чрез внимателно подбрани нови заглавия с амбицията да освети своеобразна екранна картина на Балканите. Така фестивалът успява да очертае не само текущия статус на киното в региона, но и да изтъкне актуалните важни автори (сред тях и новопоявили се дебютанти), да улови общи социалнозначими процеси или неизбежни геополитически рефлекси в актуалния европейски тренд.

И тази година Балканският преглед поднесе чрез своите 10 игрални и 6 късометражни филма безспорно тематично и жанрово разнообразие. При това важно е да се отбележи, че жанровите определено печелят аудиторията, защото предлагат на ерудираната фестивална публика нестандартно и увлекателно сюжетно кино.

Талантливият турски сценарист и режисьор Eмин Алпер с четвъртия си игрален филм „Изгарящи дни“ смело залага на остър сюжет за неизбежния сблъсък на млад прокурор с корупционната практика в отдалечен провинциален град, потопен в атмосфера на местно „феодално владение“. Разказът е стегнат и овладян, а провокативният сюжет и добре изградените конфликтни взаимоотношения между персонажите тласкат филма към увлекателен криминален трилър с очевидни политически рефлекси. Не е изненадващо, че единствената Награда на публиката в тази категория бе тъкмо за този филм.

Много приятна жанрова изненада поднася румънският филм на Пол Негоеску „Мъже на делата“ (с български миноритарен копродуцент компанията Screening Emotions). Разказът за ленив селски полицай неусетно се превръща в черна кънтри комедия, а към финала и с насилие по балканска рецепта в румънски контекст. Увереният режисьор очевидно е поел риска да направи жанров микс, много точно оправдан като художествена задача, който в крайна сметка печели зрителите. Защото те разчитат и възприемат режисьорската смелост да излезе от битовизма на възможния банален разказ, за да го оцвети хем като увлекателно зрелище, хем с достатъчно ясен критичен патос за разрушения морален контекст, в който се развива сюжетът.

Друго силно попадение от региона се оказа сръбският филм „Героите на работническата класа“ (реж. Милош Пушич) – брутална социална драма за безскрупулната строителна мафия, която експлоатира работниците, а същевременно мами клиентите и партньорите си. Този силен акцент е разработен на сюжетно равнище, но безспорно обобщението засяга цялата обществена структура.

При такава силна конкуренция нашият филм „Добрият шофьор“ – игрален дебют на вече изявения документалист Тонислав Христов, стоеше добре в селекцията, прие се с отзивчивост от зрителите, но все пак отстъпи като цялостно впечатление в подборката „Балкански преглед“. Може би защото темата за принудителната икономическа емиграция на младите хора не само от България, но въобще от бедния Европейски изток, вече е достатъчно експлоатирана като сюжетен повод за иначе убедително защитените психологически наблюдения върху основните персонажи в нашия филм.

За съжаление, в основния конкурс, където е борбата за Голямата награда Златен Александър, нашето скромно участие се оказа само в петорната копродукция „На север“ (реж. Михай Минкан) с мажоритарен продуцент Румъния, подпомогната от копродуценти в Гърция, България, Чехия и Франция. Подобни многостранни продукции вече са обичайна практика за европейското кино с цел концентрация на бюджетни средства и същевременно полезно разпространение поне в участващите страни.

При толкова голям фестивал с предимно млада публика (Солун е университетски град, а студентите ползват абонаментни карти с отстъпка в цената) много важна е паралелната филмова и културна програма, която съпътства официалните конкурси и придава на фестивала облик на истински културен празник!

Сред тях са няколко почетни панорами на забележителни световни кинематографисти като югославския (сръбски) режисьор Александър Петрович (1929–1994) и великия Федерико Фелини (1920–1993). Специалната вечер, посветена на него, бе великолепен танцов пърформанс на италианска денструпа от Сиена, която претворява знаменити епизоди от филми на Маестрото по музика на неговия постоянен композитор Нино Рота. В културната програма бе и богата фотоизложба за гения на гръцкото кино Тео Ангелопулос (1935–2012) по повод десетгодишнината от смъртта му. Подобни събития са не само реверанс и почит към великите имена от екрана, но и гонг за внимание към съвременното кино, за да не губи то вярната посока сред изкушенията на новите технологии с тяхната агресивна стихия в комерсиалното кино.

В деловата си част фестивалът не пропусна новите и перспективни тенденции в развитието на екранното изкуство. И затова в търговския сегмент на паралелния филмов пазар (удачно назован Agora) бе отделено специално внимание на актуалната тема за производството на сериали с професионална дискусия под название The Triangle of Happiness: International Series – Entertainment Services – Movies. Находката е в хитроумно промененото заглавие на много успешния шведски филм The Triangle of Sadness на реж. Рубен Остлунд (Златна палма, Кан 2022). Четливото намигане е как днешното екранно изкуство трябва да намери пътя от „триъгълника на тъгата“ към „триъгълника на щастието“. Не че някой знае спасителната формула, но поне звучи интригуващо.

Съвсем сигурно не я знае и гръцкият министър-председател Кирякос Мицотакис, който въпреки това намери време и на 10 ноември бе официален гост на фестивала. Очевиден знак за сериозно отношение към гръцката национална  стратегия за подкрепа и развитие на аудио-визуалния сектор!

Ето така е в Солун, при съседите, само на 300 километра от София.