Роман за доверието

При четенето на романа „Нас, които ни няма“ от Антония Апостолова изпитах триумф от възможностите на словото да осигури гориво за човешката душа и да преработи угнетението в лазур. Това е роман, който се е отказал от обичайните атрибути на романа, от сюжета, от фабулата, от събитийността, за сметка на живеенето в мисълта и езика, тоест в самата органична тъкан на романа, както проницателно отбелязва проф. Иван Станков; в самата сърцевина, заради която, в крайна сметка, съществува писането. [...]

Една плероматична книга

На пръсти се броят онези, които могат да бъдат определени като автори на философска художествена литература, резултат от рефлектирана, а не интуитивна или акцидентална причастност към философското в собствения смисъл на думата. В пълна мяра под това определение освен Далчев попадат Пенчо Славейков, Ст. Михайловски, Гео Милев, Ал. Шурбанов, Цочо Бояджиев, Кирил Мерджански, Илко Димитров и още съвсем малко неколцина, сред които и Пламен Антов. Сам той определя книгата си като съставена от разнородни рефлексии... [...]

„Най-важните неща“

Заглавието на новата книга на Владимир Левчев – „Смъртта и Бог. Откровения“ – не изненадва. И както обикновено, е много добре намерено. То синтезира важните, екзистенциално важните за поета теми, същини, бих казала, над които той размисля и на които дава поетически израз в не една от своите творби, в не една и от предишните си книги. Има нещо много важно за него, недаващо му покой, ненапускащо никога мисълта му – какво е вярата, как според нея на човека се явява Бог, кои са опорите ни в този свят, свят, какъвто е. [...]

Книга за проглеждането

Какво е окото? Сложно огледало, в което откриваме отражението на света, или обикновен орган на хищник, който преследва плячката си? В „Слепота“ нобеловият лауреат Жозе Сарамаго ни показва как без зрението си човечеството бързо може да се разгради до племена от безпомощни и егоистични същества, тръгнали на поход срещу себе си. Има я и другата страна на монетата – в нашата крехкост е закодирана възможността да покажем състрадание. Този безпощаден роман алегория ни задава въпроса имат ли значение добрите постъпки... [...]

Ани Илков, искрено и лично

Жанрът литературна анкета в българското писмовно поле е с богати традиции. Още от 1895 г., когато проф. Иван Шишманов задава знаменитите си въпроси към Иван Вазов и Алеко Константинов, превърнали се в сакрални. Институтът по литература на БАН удържа традицията. Първият избор е поетът Ани Илков, разговоря Боряна Владимирова. Заглавието на анкетата е в духа на Ани-Илковото писане – „Сеч и меланхолия“. Седем разговора с човек и творец, когото Боряна Владимирова определя като „див петел и елен едновременно“. [...]