Роман за доверието
При четенето на романа „Нас, които ни няма“ от Антония Апостолова изпитах триумф от възможностите на словото да осигури гориво за човешката душа и да преработи угнетението в лазур. Това е роман, който се е отказал от обичайните атрибути на романа, от сюжета, от фабулата, от събитийността, за сметка на живеенето в мисълта и езика, тоест в самата органична тъкан на романа, както проницателно отбелязва проф. Иван Станков; в самата сърцевина, заради която, в крайна сметка, съществува писането. [...]