„Ръж“ и модернистичното родно. Разговор с Бойко Пенчев
Съдбата на Каралийчев в българския литературен канон е незавидна. Той има много лош късмет. Първо, не знаят къде да го подредят. От една страна, е детски автор, а от друга – „сериозен“. Но когато единият етикет натежава (детската литература), на „сериозните“ неща започва да се гледа със снизхождение, малко като при критик, прописал романи или стихове. Вторият важен момент – левите не го броят много за „свой“, а десните го смятат за комунистически автор. Левите признават Каралийчев, но той няма статута на Смирненски или Вапцаров. Ако някой посегне на Вапцаров, в политическото „ляво“ скачат на амбразурата, докато низвергването на Каралийчев, Фурнаджиев и Разцветников от учебните програми мина съвсем незабелязано. Причината за неразбориите около Каралийчев се дължи най-вече на етикета „септемврийска литература“, който преди 1989 г. бе много престижен, а сетне започна да тежи като воденичен камък. Каралийчев е в по-незавидна ситуация дори от т.нар. „забравени автори“. Той е като изваден от титулярния състав на българската литература и пратен на резервната скамейка. За статистиката е там, но всъщност не играе. [...]