Деян Енев

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия, нощен санитар, пресовчик, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е няколко книги с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987); "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994), "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000), "Господи, помилуй" (2004), "Градче на име Мендосино" (2009), "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011), "Гризли. Нови разкази" (2015) и др. През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България". През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува този сборник и на английски. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Богородица

Копието на Йерусалимската чудотворна икона на Пресвета Богородица пристигна с литийно шествие. След това я внесоха в „Св. Александър Невски“ и поклонението започна. Беше привечер. Колоната на чакащите стигаше от храма до „Цар Освободител“. И аз се наредих от края. Постоянно пристигаха нови хора и залепваха за опашката. Имаше доста полиция, мерките за сигурност бяха сериозни. Във въздуха летяха лястовички. Лек ветрец разхлаждаше челата на хората. След четири-пет часа бях изминал половината от разстоянието. [...]

Коледа на село

Ето, сякаш имам в ръката си вълшебно стъклено кълбо. Като го разклатиш, вътре завалява истински сняг. И се виждат малки фигурки. Аз и брат ми сме на село. Зима е. Навалял е дълбок сняг, през който дядо е разчистил пътечки. Ние сме на четири години, обули сме дебели плетени гащи, влизаме и излизаме от къщата, не ни свърта. Баба каза, че довечера е празник, и от сутринта заседна край печката. Праща ни да ѝ донесем ту орехи, ту паница ошав, ту няколко глави чесън, ту от шарения боб, ту буркан с лозови листа... [...]

Роман за доверието

При четенето на романа „Нас, които ни няма“ от Антония Апостолова изпитах триумф от възможностите на словото да осигури гориво за човешката душа и да преработи угнетението в лазур. Това е роман, който се е отказал от обичайните атрибути на романа, от сюжета, от фабулата, от събитийността, за сметка на живеенето в мисълта и езика, тоест в самата органична тъкан на романа, както проницателно отбелязва проф. Иван Станков; в самата сърцевина, заради която, в крайна сметка, съществува писането. [...]

Вазов. Коледен разказ

Обичахме да се събираме. Тогава бяхме млади. Леко се суетяхме, докато възцаряхме на масата бутилките, чашите, чиниите с мезетата. След това се оглеждахме вече по-спокойно, побутвахме пепелниците. И се започваше. Веселбата се разгаряше като размахана факла. Но всички някак тайно чакахме коронния номер на К. И неговото време неизменно настъпваше. К. ставаше прав. И започваше: „Баба ми е родена през 1899 г. През 1920 г. вече е студентка в Софийския университет. Една вечер се разхожда с приятелка по „Раковска“... [...]