Портрет на концерта от XVIII век
За първи път цигуларката Зефира Вълова записва като солист и диригент с известния бароков ансамбъл Il pomo d`oro
Миналата година беше много успешна за цигуларката Зефира Вълова. Наред с многобройните концерти, участия във фестивални събития у нас и в чужбина, с подготовката на създадения от нея софийски фестивал „Изкуството на барока“, тя имаше и много активна звукозаписна дейност. След издадения диск със сонатите за цигулка и пиано на Франц Шуберт в партньорство с пианиста Аапо Хакинен, през 2022 г. тя предложи цигулкови концерти от времето на ранната класика с прочутия италиански ансамбъл Il pomo d`oro. Така се и нарича дискът – „Цигулкови концерти“. В появилите се ревюта за него идеята е високо оценена: „Програмата създава елегантен портрет на концерта през втората половина на XVIII век, преди Виенският класицизъм да роди космополитния концерт, който впоследствие ще се възцари“. Обръща се внимание на това, че Il Pomo d'Oro и Зефира Вълова се фокусират върху слабо известни произведения. „Албумът предлага ярка панорама на еволюцията на жанра, кулминираща в постиженията на Моцарт през последната четвърт на века…“
Самото изпълнение е виртуозно, страстно и магично. Ето какво сподели цигуларката за съставянето и избора на програмата.
„Трудно е да се определи граница между стила, наречен музикален барок, и този, който ние определяме като класика. Преходът между тях преминава много плавно, европейските вкусове и тенденции се осъществяват на вълни в различните държави и национални школи. Точно тази промяна проследявам в диска от 2022 г. на френската компания Aparte. Голяма е благодарността ми към ансамбъла, който ми предостави възможността да се заема с тези солови творби. Без наличието на друг диригент решенията бяха изцяло мои и осъществени с пълната отдаденост на целия оркестър. Самите сеанси се проведоха на обичайното място в Италия, където работи съставът, недалеч от Виченца, в зала от XVIII век, с чудесни колеги, много от тях солисти, ръководители на свои ансамбли. Имаше обмен на идеи и бяхме щастливи, че можем да свирим заедно в период, когато ограниченията заради пандемията все още бяха големи. Сред композиторите, подредени в хронологичен ред, започвам с Йохан Готлиб Граун (1702/1703–1771). Той вероятно е познат повече на изпълнителите на виола да гамба със своите многобройни концерти за този инструмент. Оказа се, че е автор и на десетки цигулкови концерти. Той добре познава стила на Йохан Георг Пизендел, който е най-яркият немски композитор, повлиял се от творчеството на Вивалди, от неговите форми, от виртуозността му. В диска е включен един тъмен, до-минорен концерт на Граун с доста бравурни пасажи, вероятно един от по-ранните му опуси. Имаме още един немски композитор – Франц Бенда (1709–1786), който пък е по-познат на чембалистите. По-голям брат е на Иржи Бенда[1]. Съдейки по писането му за цигулка, Франц сигурно е бил едър мъж с голяма ръка, с много разтягания. Напомня на Локатели, на бъдещия Паганини. Концертите му са двадесет и три на брой, изпълнени са с трудно постижими екстенции. Аз избрах ла-мажорния, тъй като е изпълнен с енергия и бързи пасажи и беше много подходящ за откриването на подобен албум. В него се откроява и името на една дама. Държах тя да бъде включена тук, да се появи редом с други представители на цигулковата школа, а не в специален диск, посветен на жени композитори. Мадалена Ломбардини Сирмен (1745–1818) е родом от Венеция. Тя е една от първите изявили се композиторки, концертираща цигуларка и певица с блестяща кариера, която в продължение на тридесет години пътува из Европа, свири, пее и се радва на положителни критики. Тя се издържа от това, няма аристократичен произход. Омъжва се за музикант от фамилията Сирмен. Лудовико Сирмен също е цигулар и първите ѝ изпълнения на сцена са в негова компания. После става ясно, че тя е звездата. Авторка е на много дуети, триа, квартети и на пет концерта за цигулка. Първият от тях – в си бемол мажор, включих в диска. Той много напомня за новия вкус, който по-късно ще наложи творчеството на Моцарт, на Хайдн. Има едно известно писмо на Джузепе Тартини[2] към негова ученичка, в което се дават чудесни насоки как тя да работи, да се самоусъвършенства. Именно Мадалена е получателката на това писмо. Дистанционното обучение не е новост.“
Зефира Вълова разказва и за централното присъствие в албума – на Жозеф Болон дьо Сен Жорж (1745–1799). „Кавалер дьо Сен Жорж е комплексна фигура, много обсъждана, а напоследък и доста популярна. Причината да привлече вниманието ми е, че има сонати за цигулка и облигатен клавесин – жанр, който ми беше интересен. След като направих проучване, стигнах до четири такива творби от него. Изпълних ги и ги записах с чембалиста Николай Стойков. А Концертът в ре мажор от този диск е на светлинни години над камерното му творчество. Той е свеж, блестящ, богат, бавната част разплаква аудитория и го препоръчвам на всички. Рядко можем да се възхитим така на автор от класическия стил, съвременник на Моцарт. Казват, че двамата вероятно са имали среща и Моцарт се е повлиял от изключително популярния по онова време в Париж Жозеф Болон. Цигулковата му техника е била доста виртуозна и взискателна, а хармоничният език типичен за този период. Това, че е бил мулат, внася още повече екзотика в образа му. Задълбочих се да прочета повече по този повод. Когато живее в Париж, а това е през целия му съзнателен живот, е имало задължително преброяване на цветнокожите жители и те са били 125 в целия град. Били са задължени да дадат информация за имуществото, за статуса си. Интересно е, че майка му, която е родом от Гваделупа, е била робиня, получила свободата си благодарение на баща му, който я откупва. Бащата осигурява на Жозеф най-елитно образование, занимания с музика. Така той става приближен на кралския двор като учител по музика. Но е факт, че когато иска да заеме поста интендант на Парижката опера, получава отказ. Обясняват му, че цветнокож не би могъл да дирижира състава и да казва как да пеят. Но пък творбите му имат успех, издавани са и са изпълнявани. След това потъва в забвение, може би и заради ярката фигура на Моцарт, който завладява Париж. Там вкусовете бързо се променят. А вероятно и покрай Френската революция, в която Жозеф Болон взема участие. Добрата страна на това, че не получава поста в операта, е, че има възможността да ръководи оркестъра на Олимпийската ложа, където се осъществяват премиери на симфонии на Хайдн. Така че той има достъп до стойностна инструментална музика и това може би помага за оформянето на композиторския му стил.“
За този диск Зефира Вълова осъществява и една своя детска мечта: „Да запиша Рондо в до мажор на Моцарт, което е своеобразен миниконцерт по трудност, конструкция и многоцветност, а и намери чудесно място като корона в тази програма от композитори, които пишат в духа на класиката“.
В диска концертите на Йохан Готлиб Граун и Жозеф Болон дьо Сен Жорж са световни премиери.
Зефира Вълова е цигуларка и диригентка. През 2006 г. завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ при проф. Йосиф Радионов и Стойка Миланова и специалност „Барокова цигулка“ при Антон Щек от Германия и Люси ван Даел от Нидерландия. От 2003 г. до 2008 г. е концертмайстор на Оркестъра на „Класик ФМ радио“ и Фестивалния оркестър на София. През 2008 г. става член на Бароковия оркестър на Европейския съюз и е концертмайстор под диригентството на Петра Мюлеанс, Тон Кoпман, Рой Гудман, Ларс Улрик Мортенсен, Енрико Онофри. От 2011 до 2015 г. е концертмайсторка и солистка на оркестър Les Ambassadeurs, ръководен от Алексис Косенко. От 2015 г. е концертмайсторка на Il Pomo d'Oro под ръководството на Максим Емеляничев. Зефира Вълова е основателка и артистична директорка на софийския фестивал „Изкуството на барока“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук