Мъжът, който знаеше края на всяка история

Осъзна това още като малко момче. Тогава в киносалоните се ядяха семки, най-вече слънчогледови. Люспите се изплюваха направо на пода, така че зрителите на по-късните прожекции стъпваха върху хрущящ под обувките им килим. Сам или придружен от приятел, той се навърташе около контрольорките, очаквайки моментно отклоняване на вниманието им, за да се промъкне в салона. Обикновено успяваше, защото беше придобил до съвършенство изкуството да остава незабелязан или пък лелките се правеха, че не забелязват... [...]