Философи в изгнание
Университетът в Йена изследва емиграцията на немскоезични философи по времето на нацизма
Ернст Касирер тръгва в изгнание през 1933 г. Валтер Бенямин се самоубива по време на бягството си от Германия през 1940 г. Теодор В. Адорно напуска окончателно Третия райх през 1938 г. и се преселва в САЩ. Там вече го очаква Макс Хоркхаймер. Хана Аренд пристига в Ню Йорк през 1941 г. Рудолф Карнап също напуска Германия през 1935 г. и благодарение на посредничество на американския философ и логик Уилард Куайн започва да преподава в Чикагския университет. Ернст Блох създава в САЩ „Принципът на надеждата“.
Завземането на властта от националсоциалистите в Германия и техният радикален антисемитизъм довеждат до масов „изход“ сред учени и писатели, политически противници на режима. Някои от тях бягат в съседни страни като Франция и Англия, други – в Турция, СССР, САЩ и Латинска Америка.
Статия със заглавие „Странстващи философи“ излиза още през декември 1944 г. в емигрантското списание Aufbau, издавано в Ню Йорк. Авторът – философът Лудвиг Маркузе, също изгнаник в Калифорния, свидетелства в края на войната за започналата много по-рано капитулация на интелектуалците в Германия. „Немската философия не бе завладяна с един смел удар от нацистите. Тя потъва от години, бавно и охотно, в силните им обятия.“ Повдигайки по-нататък въпроса за спецификата на една философия на изгнанието, без да може да му отговори през 1944 г., Маркузе насочва вниманието към историографски проблем, който продължава да съществува и днес.
Известни са големите имена от Виенския кръг и Франкфуртската школа, принудени да си търсят щастието в чужди страни. Ала колко са университетските професори, напуснали страната, колко други философи, които не са били преподаватели, са емигрирали – това все още не е категорично установено.
Университетът в Йена слага началото на проекта „Философия в изгнание“, който ще създаде цялостна представа за емиграцията сред мислителите. Дигиталната база данни се изгражда под ръководството на философите Макс Бек, Никълъс Куман и Роман Йос. Интересуващите се ще могат да проследяват на карта маршрутите на изгнаниците. Мултимедийният проект, от който се очаква да произлязат и печатни издания, все още е в начален етап. Необходими са няколко години, докато се съберат всички данни, казва Макс Бек пред „Франкфуртер Рундшау“.
Познати са фотографиите на Томас Ман или на Бертолт Брехт, застанали под палми, ала далеч по-малко се знае за емигриралите философи. „Истинските мащаби на емиграцията в областта на философията не са ни известни“, казва Бек. Адорно и Виенският кръг са познати на всички. „При по-малко известните философи нещата изглеждат другояче, за тях и до днес няма данни.“ Проектът ще се концентрира върху непознати човешки съдби. От цялостен поглед се нуждае и философското мислене и писане в условията на изгнание, неговите теми, методи, форми и специфични проблеми. „Не можем да разберем историята на философията на ХХ в. без познание за ролята на емиграцията“, обяснява Бек.
В момента екипът на проекта е установил от 300 до 500 напуснали страната си философи. Броят им вероятно ще се увеличи – „при изследване на архивите постоянно попадаме на нови имена“. Сред избягалите са и много студенти или завършили образованието си малко по-рано. „Те са взимали решения под екзистенциален натиск. Кога тръгвам, напускам ли семейството си – все важни въпроси, които променят мисленето“, казва пред „Дойчландфунк“ Роман Йос. „Все още няма достоверни данни колко от тях са се завърнали.“
Сред по-малко известните философи е Едгар Цилзел, който през 1938 г. бяга през Англия в САЩ. Друго такова име е Паул Лудвиг Ландсберг, философ с еврейски корени, който емигрира през Швейцария и Испания във Франция и се присъединява към Съпротивата. Арестуван е, минава през концентрационни лагери, умира през април 1944 г. в Заксенхаузен. Не успява да избегне тежката участ и Едит Щайн, канонизирана за светица от папа Йоан Павел II през 1998 г. Тя е ученичка и асистентка на Едмунд Хусерл, през 1934 г. се замонашва в Ордена на кармелитките, арестувана е в манастира в нидерландския град Ехт след германската окупация и намира смъртта си през август 1942 г. в газова камера в Аушвиц.
Изследователският проект се ражда от потребностите на създателите си от университета в Йена, които се занимават с теми от философията на ХХ в. „Досегашните изследвания са непълни и отчасти не покриват научните стандарти по отношение на източниците“, обяснява Макс Бек. Последиците от този безпрецедентен „изход“ на интелект се усещат и до днес в Германия. Особено силно е засегната общността от философи в немскоезичното пространство от т.нар. Виенски кръг и Берлинската група, създадени през 20-те години на ХХ в. Сред нейните членове са Рудолф Карнап, Ото Нойрат, Мориц Шлик, Алфред Тарски, Карл Густав Хемпел и Ханс Райхенбах. Шлик основава Виенския кръг, докато Райхенбах слага началото на Берлинската група. Това, което ги обединява, е дълбокият скептицизъм спрямо философската спекулация, чийто най-ярък пример те виждат в лицето на Мартин Хайдегер и неговата екзистенциална онтология. Странните му неологизми Карнап смята за безсмислени глупости. На метафизичните пориви на Хайдегер те отвръщат с концепцията за логическия строеж на света, както гласи заглавието на един от трудовете на Карнап. Гласът на разума на емпиричната наука трябва да се противопостави на националистическите и романтични тенденции в Австрия и Германия, на зова на „кръвта и земята“.
Философите от Берлин и Виена завладяват научните катедри в САЩ. Там търсенията им се утвърждават под името аналитична философия. Днес може да се зададе въпросът как би се развила немскоезичната философия, ако нацистите не бяха завзели властта през 1933 г. Макс Бек посочва, че някои философски направления са се избистрили едва в изгнание. Така например теоретичните основи на Франкфуртската школа се създават първо в САЩ с публикуването на съчинението на Макс Хоркхаймер „Традиционна теория и критическа теория“.
Ала в изгнание отиват не само хора, дори и цяла една библиотека е изнесена от страната, за да бъде спасена от нацистките варварства. Фондовете на библиотеката на историка на изкуството Аби Варбург (1866–1929) са транспортирани с кораб до Лондон още през 1933 г. Книги от тях е ползвал Ернст Касирер. Неговото тритомно произведение „Философия на символичните форми“ днес се е превърнало е класика. Той е известен като един от твърдите последователи на неокантианството – направление, стремящо се да съчетае теорията на Имануел Кант с изискванията на научния прогрес. Касирер пише с познание за теорията на относителността на Айнщайн, ала твърдо вярва в цивилизационната сила на символичните форми. Той написва и основополагащата биография на мислителя от Кьонигсберг. Заради еврейския си произход Касирер също трябва да напусне Германия. В легенда се е превърнала неговата среща с Мартин Хайдегер през 1929 г. в Давос. През 30-те години Хайдегер е известен с близостта си с националсоциалистите, заради което след войната му е забранено да преподава. Там, където Томас Ман пише своя роман „Вълшебната планина“, се срещат един представител на класическата немска философия и друг, който иска да приключи с нея. Този влязъл в историята словесен дуел свидетелства за високото ниво на немскоезичната предвоенна философия.
Много по-късно Юрген Хабермас ще се оплаче от нивото на своите учители по философия през 50-те години във Федералната република. А починалият неотдавна Ернст Тугендхат веднъж признава, че образованата немска публика изобщо не реагирала на една логическа грешка, която неволно допуснал в своя лекция. В Съединените щати това не би се случило, казва Тугендхат. Той е убеден, че немската следвоенна философия е доста по-слаба от преди.
След няколко години Йенският университет ще е в състояние да обясни в каква степен се е отразил на развитието ѝ нацисткият период.
Превод от немски Людмила Димова
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук