Ицко Финци
Един далечен спомен за големия актьор, който отбеляза 90-годишен юбилей
Когато се произнесе името Ицко Финци, първата и съвсем естествена реакция е усмивка. Веднага изплуват негови знаменити комедийни образи от киното, театъра и телевизията. Разбира се, и неизменната цигулка, на която свири с респектиращ професионализъм. Хуморът му е подчертано нестандартен, парадоксален, на моменти стъписващ, но безотказно заразителен. Не се вписва в никой познат стил, жанр или каквато и да е друга баналност. Като заглавието на прекрасния разказ от Уилям Сароян „Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света“ – реже плиткоумието и еснафството, оцветява скуката с артистизъм и въображение, не подлежи на просто обяснение и затваряне в рамки. Никога няма да се превърне в простонароден комик. Прекалено интелигентски вид има за вкусовете на най-масовата публика, макар че в изпълненията му се трупат ред пластове. Едни ще видят буквално смешното, други ще усетят тънката ирония, трети ще открият трагични нотки. Защото зад гърба си има и немалко силни, запомнящи се драматични роли.
Естественото начало на пътя му в изкуството идва от семейството, в което всички са имали артистични дарби. Традицията явно продължава, доказателство е синът му Самуел Финци, който в последните години е едно от най-изявените имена в европейското кино и театър. По-малко известно или поне позабравено е, че самият Ицхак Финци също е играл в над десет международни продукции, които му носят признание и зад граница. В тези участия едно от най-силните му превъплъщения е това на изключителния художник Чонтвари в едноименния унгарски филм на режисьора Золтан Хусарик. Малко са актьорите, които могат така разбиращо и деликатно да влязат в кожата на реално съществувал човек, витаещ между лудостта и вдъхновението, неразбран, непризнат и отхвърлен от всички, обречен на свирепа самота и тъжен край.
Не знам кога и как са се срещнали режисьорът Едуард Захариев и Ицко Финци, как са усетили, че са близки като нагласи и реакции към заобикалящата ги действителност, но резултатът от съвместната им работа е същински подарък за българското кино. Значими филми, в които актьорът с необикновен замах разкрива многообразния си талант. Струва си да припомним мрачните, мощно въздействащи краски в героя от „Закъсняло пълнолуние“, отказващ да се примири с бездушието и цинизма, превърнати в обществена норма, сетните му усилия да запази достойнство и чест. Също и Шияка от „Елегия“ с фанатичните му усилия да съхрани семейните ценности, вече овехтели категории като порядъчност, дълг и отговорност. Или пък напълно безличният еснафски мухльо „под чехъл“ в безпощадната сатира „Вилна зона“. Мнозина обаче биха се съгласили, че коронната му роля от тази поредица е на статистика Асенов от „Преброяване на дивите зайци“. Чиновник до мозъка на костите си, много-много не разбира от това, което е назначен да върши, но владее административните правила и умее да се препоръча за компетентен. Както и да се възползва докрай от дадената му власт. По нещо напомня на Чеховия унтерофицер Пришибеев, но е по-прагматичен и хитър. Квинтесенция на държавния служител от соца с тревожни рецидиви до наши дни. Като майстор на детайлите, с жестове, мимика, интонация, Ицко Финци е притурил и нещо от собствените си представи за героя, което го прави колкото разпознаваем, толкова и неочаквано комичен. Филмът всъщност е една брилянтна метафора на безсмислието, фалша, имитацията на полезна дейност, в които се препъвахме на всяка крачка в тогавашното ни ежедневие.
„Случвало ми се е да снимам филм без куче и без котка. Без Ицко никога!“ Това казва на шега режисьорът Георги Стоев-Джеки, но е самата истина. Свързва ги дългогодишно приятелство и обща работа не само на снимачната площадка. Може би тук трябва да напомним за „върлувалата“ с хаплив хумор по време на социализма артистична тройка Джеки, Джони и Чарли (Георги Стоев, Георги Пенков и Христо Илиев). Бързо успяват да спечелят симпатиите на много хора и да вбесят апаратчиците. Ицко Финци ярко присъства в техните изяви и е част от малката им общност. Дали наистина е толкова малка?... Близки приятели и съмишленици са им музиканти от най-висока класа като Симеон Щерев-Банана, Райчо Любенов, Венци Такев, Васко Динев, скулптура Ивайло Манев. Сигурно пропускам още имена, но по-важното е, че тези хора в не особено комфортни за свободната мисъл времена са се подкрепяли с всички сили. В такава среда е замислен и осъществен „Нашият Шошканини“ – смешно-тъжната история на Дочо Шошков, любител цигулар, иначе със скучна професия, сънуващ деня, в който ще свири Вивалди със симфоничен оркестър, но единствената сцена на неговите изпълнителски умения е кръчмата в малкия провинциален град. Ицко Финци е невероятно истински в ролята на този вътрешно самотен и криворазбран от околните чудак. Сякаш е сниман със скрита камера. И в същото време пълни екрана с топлота и човечност.
Помолих Джеки Стоев да ми разкаже нещо интересно, нещо особено характерно за Ицко Финци и той ми изпрати една прекрасна история отпреди 43 години.
„1980 година. Малко преди първи април Ицко идва при мен и ми разказва за своята детска, по-скоро юношеска мечта – да свири със симфоничен оркестър. Отишъл в Концертна дирекция и им предложил с Тошко Колев, Николай Бинев и Рашко Младенов да направят първоаприлски концерт заедно с Радио оркестъра в Зала „България“. Отговорили му (помня го дословно): „На такова „нещо“ няма кой да дойде. На оркестрантите трябва да се платят две репетиции по 3 лева и 20 стотинки. Другарю Финци, намерете отнякъде тези пари и си трошете главата. Ако пък съвсем никой не дойде, ще помолим гардеробиерките и чистачките да седнат в залата, за да не се изложим съвсем пред оркестрантите“.
С Чарли отиваме на първата репетиция. Той ме навиваше да я снимаме, но аз отказах. Никога през живота си, нито преди, нито след това съм съжалявал толкова много за грешно решение. А съм бъркал често.
Събота сутринта! Както казах, първата репетиция – рано в 6 часа. Музикантите идват. Недоспали. Повечето махмурлии. По лицата им личи, че жестоко съжаляват – да се съгласят за 3 лева и двайсет стотинки да свирят с дилетанти. Актьорите са им по принцип симпатични. Но каква музика с тях може да стане?
Ицко започва първата репетиция. Ще репетират Чардаш от Монти. В това парче Ицко е най-уверен. Но!... Той вижда и усеща как от лицата на музикантите цвърчи досада и пренебрежение. И знае, че не спечели ли оркестъра, концерт няма да има и детската му мечта отива на кино. Ицко е опънат като струна и напрегнат, както никога досега. Колкото и да е добър актьор, това състояние на върховно напрежение той никога няма да може да изиграе. И започва една епична борба с оркестъра. Стъпка след стъпка! Дъх след дъх! Първите десет-петнайсет минути има само малки, дребни победи. Някои от музикантите леко се отпускат и започват да усещат, че все пак нещо се получава. Но Ицко знае, че една погрешна стъпка и всичко може да рухне. Борбата с оркестъра продължи някъде половин час или час, не помня...
Сега си мисля... Всъщност още тогава си мислех, но беше вече късно. Ако бяхме заснели цялата тази наистина драматична борба с оркестъра, можеше да се получи един наистина жесток документален филм. Защото Господ изпрати един чудесен естествен финал. По време на концерта се получи една спонтанна еуфория. Музикантите се тресяха от смях. Някои си бършеха сълзите, а тимпанистът на два пъти изпускаше чинелите си.
Залата просто се пукаше по шефовете... Може да се каже, а присъствалите на концерта ще го потвърдят категорично, че не е имало друго културно събитие в България, което да е предизвикало толкова огромна, еуфорична радост. Може би ще кажете, че се изхвърлям. Ами питайте тогава някой, който е бил на концерта. Много хора се питаха, а и сега се питат как така се получи. Има ли някаква рецепта? Няма рецепта. Просто беше 1980 година. Зрелият тоталитаризъм. Тогава смачканият и унижаван по всякакъв начин българин копнееше за глътка свобода и полъх на волна независимост. А този концерт беше експлозия на фантазията и най-вече тържество на свободния дух.“
Надявам се този топъл далечен спомен да зарадва големия актьор на 90-годишния му юбилей.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук