Между световете
„Вулкан“, Елена Алексиева, издателство „Жанет 45“, 2023 г.
Преди време, когато се появи четвъртият роман на Елена Алексиева – „Свети вълк“, си помислих как писателката все повече и повече усложнява, в хубавия смисъл, своите романи, как структурира в едно повествователно единство различни сюжети, „разкази“, как никога не се изкушава да имитира реалност, как е вярна на въображението си, на свободното боравене с жанрови модели, как „обича“ героите си и винаги е готова да ги разбере и да им „даде“ прошка. Сега, с новия си роман, тя ме прави сигурна в това, че няма как да се предвиди писането ѝ, няма сбъднати очаквания, няма и познат модел, на който да се опреш. Освен може би винаги удържаната фикционалност на творбата, независимо че в нея ни се струва, че разпознаваме времена, герои и събития. И лично за мен – отношението към човешките същества.
„Вулкан“ е сложен, направо развихрен роман. Когато го четях, имах чувството, че всички вулкани са активни, че нищо не е или по-скоро не може да остане такова, каквото е. От друга страна, в него има много детайлни, разпознаваеми в днешния ни ден неща. Героите – толкова много и различни, също могат да ни се сторят абсолютно познати, срещани във всекидневието. Но не очаквайте да има „главни“ и „второстепенни“ герои в този роман. Напротив, всички те са със своето си място, със своята си значимост за целостта на разказваното.
Времената и местата, в които читателят ще попадне, също са различни – тук и там, преди и сега, вътре и вън. И в тях героите се движат свободно, така както е възможно да преминаваме от будност към сън, от реално към желано, от истинско към въображаемо.
Сюжетните линии във „Вулкан“ ще развеждат читателя между множество различни светове – на богати бизнесмени и на незначими, „наказани“ от съдбата хора, на обитатели на дом за луди и на онези, които не би трябвало да са, на учени – откриватели и любители на отвъдното и мистичното. Всички те обаче не са „заковани“, а нееднозначни, у всеки от тях има нещо „вътре“, което противоречи на онова „външното“, което се вижда на пръв поглед.
В този роман има пънк поет на име Сатан Пирдопски със своите най-емблематични творби (но внимание – и астроложка Афродита), има и „литературнокритически“ анализ на тези творби. И признавам, трудно се въздържах да не цитирам поне един стих. Но ми се иска читателят сам да ги прочете – в тяхната колкото смешна, толкова и всъщност много добре намерена работа с думите и жанра. За „радикалната херменевтика“ няма да говоря, но тя ми дава повод да отбележа още едно от големите достойнства на този вулканичен роман – иронията и сарказма. Не само в конкретния случай с познатия ни литературно-критически дискурс от 90-те, но и спрямо ситуации и герои. И в такива случаи романът на Елена Алексиева наистина постига, както пише Светлозар Игов, „силни и безпощадни внушения именно за съвременната социална действителност“.
Елена Алексиева не крие и свои литературни предпочитания, в случая с Булгаков те са съвсем директно назовани. Но не това е важното, въпреки че винаги е предизвикателство за читателя, когато се среща с писател с култура, знания и способност да ги „вкара“ в плътта на текста си.
Важното във „Вулкан“ е отказът от каквото и да било „съдене“, а и от крайни пристрастия. Писателката просто дарява героите си с доверие. Тя ги вижда с тъмните и светлите им страни, с издънките и неспособността им да са последователни и както казва клишето – „верни на себе си“. Вярва в трансформациите. Героите във „Вулкан“ винаги се превръщат в нещо друго. Преобразяват се. В някои случаи – буквално, в други – вътре в себе си, в отношението си към другите и света. А понякога тази промяна е и отказ да се опиташ да бъдеш друг, макар това да те прави странен, дори ужасен в очите на другите.
С този роман Елена Алексиева потвърждава и своите стилистични умения, които читателите, надявам се, помнят от предишните ѝ творби.
Много е хубаво, че „Вулкан“ се появи, че в романа писателката пита не за един и два, а за много и важни въпроси, че демонстрира европейска класа на писане, изключително творческо въображение и едновременно с това толерантност към героите и читателите си.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук