Вулканичната магма на твореца

Генко Генков принадлежи безусловно към онези наши художници, чиито имена са обвити от някакъв митологизиран, почти легендарен ореол. Ярката му личност се откроява на фона на водещите насоки и тенденции в нашето изкуство от втората половина на XX век. Основните причини за това са както неговата драматична и лъкатушеща житейска траектория, така и силно въздействащата живописна стилистика, която в определени моменти (70-те и 80-те г. на ХХ в.) практически е без аналог в тогавашна родна художествена практика. [...]

Придвижване към светлината

18-ото венецианско биенале за архитектура е изключително показателно за това каква е ролята и мястото на архитектурата днес. Противно на мисленето на много хора в България, архитектурата съвсем не се изчерпва с построяването на една сграда. Тя е отражение на състоянието на обществото, на неговите ценности, стремежи, кризи. Във време, изпълнено с толкова драматични предизвикателства, от войни до непредвидими климатични промени, архитектите не могат да си позволят просто да проектират поредната сграда. [...]

Забравеният Тодор Кемилев. Разговор с Йоанна Кемилева

При връщането на Добруджа в пределите на България през 1940 г. баща ми заснема идването на българските войски, парадите и тържествата, а също така обикаля с колата си по селата, за да прави паспортни снимки на хората. Прави индивидуални и групови снимки в ателието, снима и на места. За товa свидетелстват многото портрети, запазени в архива на Добрич. Намерихме в местния вестник от 1932 г. реклама на „Фото Кемилев“, че е закупило специални осветителни тела, с които може да снима и вечер. [...]

Споделени травми

В прехода на пролетта към лятото в София се откриха три групови изложби, едновременно фокусирани в темите си, а същевременно почти всеобхватни в тях. Сякаш за да покажат „свободното плуване“ на съвременното изкуство, а най-вече на създателите му във всички сфери на живота, в проблемите – минали, настоящи и бъдещи даже, в отношенията – лични, семейни, групови, общностни, обществени, политически… При това с идеята не само за показване, а за намеса. Активна, приобщаваща към каузи и съпричастна. [...]