Диана Попова

Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e „Изкуствознание“ в Художествената академия в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“. В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.

България във високите арт води

Изложбата Acqua alta в галерия „Капана“ в Пловдив е важна, историческа и мисионерска дори. Целта на кураторите Светлана Куюмджиева и Пламен Петров е да проследят с текстове, произведения и възстановки българските участия във Венецианското биенале. Те са общо 11 досега в 130-годишната история на този най-стар и престижен форум за съвременно изкуство. По ред причини България се е представяла в него с големи прекъсвания. И не е случайно, че тази изложба се явява след участията в последните му три издания [...]

Пред очите ни – петрол, кръв, неон…

„Изток / Запад. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“ в НГ „Квадрат 500“ е политическа изложба, ударна и декларативна, без да оставя място за съмнение у зрителя. Попадайки в нея, той задължително мисли за демокрацията, властта, икономиката, репресиите, свободата, човешките права... И цивилизацията, в която те битуват в непрекъснато кипене. Разтърсващото въздействие е целенасочено, доколкото изложбата се представя от a/political – организация, която работи с политически ангажирани художници и агитатори. [...]

„Гладът не е отвън върху лицето…“

„Нещо като Венецианско биенале в Казанлък“ – така определи директорът ѝ Пламен Петров изложбите в проекта „Глад“. И действително има не само формални, но и съдържателни основания за това. Разположени на над 20 места из града – галерии, музеи, заведения, магазини и др. – експозициите играят ролята на „павилиони“, които зрителят намира с карта в ръка. Включително и заради връзката на произведенията с контекста и функцията на мястото, която в повечето случаи е много добре намерена. [...]

Надежда, отложена в бъдещето

Красота и спокойствие. Към това сякаш се стреми човечеството, откакто съществува. Съвместното живеене в общество в мир и разумен градеж е идеал, който всяко поколение иска да осъществи. А когато не успява, го превръща в надежда, отложена в бъдещето, преместена в друг свят или скрита в малки общности в настоящето на реалния. Скрита е от насилието в него в разните му форми, оръдия и оръжия, оказвайки се отчаяна надежда в защитна позиция. Но друга просто няма… [...]