Диана Попова

Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e „Изкуствознание“ в Художествената академия в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“. В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.

Нетрайни образи

Най-конкретна бе изложбата на Красимир Русев „Time After Time / Време след времето“ (2–20 април 2024 г., зала „Райко Алексиев“). Тревогата за световното културно наследство и неговите банални днешни употреби са в основата на произведенията. Драматичния тон задава в преддверието голямо пано с „Четиримата конници на Апокалипсиса“ на Дюрер, покрито с точките на Брайловата азбука, а на етикета е указан текстът: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят“. [...]

Огледални прочити

Вглеждам се в заобикалящия ме свят през три случайно съвпаднали по време изложби на съвременното изкуство в София. Защото те го оглеждат, тъй както са много различни като концепция, но оказали се огледални една на друга, а огледални и в самите себе си. Тези три изложби редят „пъзела“ на света (ми) като лично и общо преживяване – през миналото и настоящето, през вътрешното и външното, през мимолетното и трайното, през отчаянието и надеждата, вплетени едно в друго както винаги. [...]

Степени на бунта

Творческа резиденция в Австрия на тема WAR вдъхновява през 2019 г. Антони Райжеков да създаде своя „Преносим музей за непокорно изкуство“. Превръща WAR в абревиатура на W(e) A(re) R(ebellious) и събира произведения на 15 български художници, създадени през XXI век. Първоначално форматът е книга каталог с видео кадри и фотографии на избраните творби, както и с кратки интервюта и биографии на авторите. А в началото на тази година проектът придоби качествено нова видимост в изложба в софийската галерия „Структура“. [...]

Демонтирането беше неизбежно

Може би изглежда парадоксално, но оценявам положително реакциите. Ползата от 30-годишното отлагане е в постепенното узряване на обществото в разбирането за комунистическото минало като история. За това време паметникът стана символ на остатъчната и все още действаща съветска (руска) власт в България. При това съвсем конкретно демонстрирана от руското посолство. Което не само възпрепятстваше демонтажа, но и при всяка арт акция не пропускаше да покаже колко силно е влиянието на Русия върху управляващите в България. [...]