Диана Попова

Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e „Изкуствознание“ в Художествената академия в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“. В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.

Битие: Павел Койчев и Стефан Николаев

Изложбата на Павел Койчев в зала „Райко Алексиев“ бе озаглавена „Homo sapiens – възпоменания“ (2–14 октомври 2023). Грамадни фигури в мизансцен, представящ основните моменти в битието на човека и човечеството – в неговата история и извечен цикъл. От зачеването до смъртта. Топлотата на огъня, базисните форми на труд и прехрана – в земеделие и лов, общуване около масата и… игра, стремеж към възвишеност и мечтание за полет може би. Изразени с единствената абстрактна композиция в залата. [...]

След войната

Когато Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г., тази война преобърна целия ми свят. Със сигурност не само моя, но и моя. Изложбата „След войната“, открита в галерия „Капана“ в Пловдив, отново смути обърнатия ми свят. Тя е в рамките на Седмицата за съвременно изкуство и продължава до 5 октомври. Когато е замислял темата на това издание, кураторът Емил Миразчиев се е надявал войната да е свършила. Но тя продължава и това задава нова перспектива и на самата изложба, и на художниците, а неизбежно и на зрителите. [...]

„Златното време“ за критиката

Днес редица колеги отчитат, че 90-те са били „златно време“ за критиката. И до голяма степен беше така. Освободени от нормите от времето на соца, намиращи свой собствен език, свързан с новия език, който самото изкуство откриваше и усвояваше, критиците ставаха ключов фактор в неговото развитие. Както и кураторите. И всички тези процеси се отразяваха във в. „Култура“. Не само в статии за събития и изложби, но и в дискусии, разговори, дебати, спорове. Съвременното българско изкуство излизаше на международната арт сцена... [...]

Споделени травми

В прехода на пролетта към лятото в София се откриха три групови изложби, едновременно фокусирани в темите си, а същевременно почти всеобхватни в тях. Сякаш за да покажат „свободното плуване“ на съвременното изкуство, а най-вече на създателите му във всички сфери на живота, в проблемите – минали, настоящи и бъдещи даже, в отношенията – лични, семейни, групови, общностни, обществени, политически… При това с идеята не само за показване, а за намеса. Активна, приобщаваща към каузи и съпричастна. [...]