Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

Сред повечето хора битува предразсъдъкът, че късометражното кино е просто етап, през който минава един режисьор, за да се подготви за своите същински проекти. Друго подобно вярване е, че тези филми щяха да са пълнометражни, ако екипът имаше достатъчно финансиране и подкрепа от някое голямо студио. Разбира се, често случаят е именно такъв, но тук следва да направим някои уточнения. Късият филм е праотецът на съвременното кино и заема своето специфично място в историческия контекст. Въпреки че първите опити за пълнометражни филми се появяват сравнително рано, късометражният формат е предпочитан от режисьорите поне до началото на 30-те години на миналия век, когато постепенно започва неговият упадък и утвърждаването на дългия филм като основен стандарт. Късото кино остава предпочитано единствено в анимацията и по-конкретно в работите на „Дисни“, а много по-късно, през 80-те години, завладява музикалната индустрия с масовото навлизане на музикалния клип като нов жанр.

Въпреки това кинотворците никога не са спирали да създават късометражни ленти. Докато големите студиа все повече налагат своите стандарти и постепенно превръщат правенето на филми в една от най-големите индустрии в световен мащаб, късометражният формат остава безценно пространство, подходящо за експериментиране. Късият филм, бидейки маргинален, извоюва своята свобода от монетизиращия калъп на продуцентските къщи и се превърна в територия на независимото кино и авангардните автори, чиито проекти биха събудили единствено снизходителната усмивка на големите продуценти. От класики, като „Андалуското куче“ на Луис Бунюел, „Кръвта на поета“ на Жан Кокто, през „Целувка“ на Анди Уорхол и The Cut-Ups („Изрезките“) от Антъни Балч, до Light is Calling на Бил Морисън, пандемониумът на късото кино продължава да изумява и провокира нашето въображение.

Разбира се, късометражното кино не е просто експериментална площадка. То е мощен медиум за разказване на истории, за предаване на информация и образование. Именно тези му аспекти вдъхновяват Юлиян Спасов да създаде сайта kinematograf.bg преди повече от десет години. Мисията на платформата е посветена изключително на късите филми, тяхното представяне под формата на тематични селекции, осмислянето им през ревюта, критика и интервюта, както и запознаването на българската публика със световни и родни автори. През годините редакторският екип на „Кинематограф“ е организирал беседи и киноклубове в училища, както и стотици прожекции и дискусионни панели из страната.

През октомври приключи поредното турне из страната на „Кинематограф“, което с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и Столичната община осъществи над 40 летни кина в 14 български града. Картата на турнето е много любопитна, тъй като са включени и градове като Гоце Делчев, Полски Тръмбеш и Плачковци. Целта е не само да се стигне до хора от по-малки градове, но и до места, където никога не е имало кино. Тази среща е много специална. Както споделя Юлиян Спасов: „Оказва се, че добрите истории стигат до всички хора независимо от техните етнос, култура или вярвания, което е поредното доказателство за несравнимата културна стойност на киното и значението му като универсална точка на свързване на хора, общности и дори цели народи“.

Сякаш за да затвърди идеята, че кръговратът е основна характеристика на човешката цивилизация, късометражното кино отново набира сили в последните десетилетия. Дали защото забързаният начин на живот поражда дефицит на внимание, или пък понеже е дошло време за разчупване на наложените стандарти, а защо не и двете, късата форма се радва на все повече фестивали и публика. Феномен, който резонира с желанието на „Кинематограф“ да запознае българските зрители с тази световна тенденция, както и да детронира предубеждението, че в България не се прави качествено кино, защото в късия формат се реализират все повече смели и стойностни проекти, които, за съжаление, често остават неизвестни.

Гледайте на kinematograf.bg.