Художник в лабиринта
Милано, специално за списание „Култура“
Така е назована изложбата на Ел Греко (до 11 февруари 2024 г.) в „Палацо Реале“ в Милано – първата за града и втората след двайсет години за Италия, посветена на художник, за когото публиката в страната знае малко. Плод на над четиригодишна подготовка, тя представя 54 картини, от които 41 на Ел Греко (Крит, 1541 – Толедо, 1614).
Показани са престижни заемки от големи музеи и църковни институции. Тази „неповторима изложба“, както подчертаха кураторите по време на представянето ѝ пред медиите, разделя историята на критския художник на пет етапа: от иконите, създадени в младостта му благодарение на влиянията от византийската епоха, до неговото единствено митологично произведение „Лаокоон“, съхранявано в Националната художествена галерия във Вашингтон.
Експозицията проследява връзката на художника с местата, на които е живял, и същевременно предлага прецизна историко-биографична реконструкция. Сравненията с великата римска и венецианска живопис са разкрити чрез силната тема за лабиринта от мита за Ариадна като метафора, задълбочаваща погледа върху артистичната и тематична еволюция на Ел Греко. Етапите от живота му са представени в пет секции.
„Кръстопът“ разглежда началните години на твореца, свързани с критския период на създаване на икони. Доменикос Теотокопулос е роден на остров Крит, колония на Венецианската република Серенисима от 1211 г. и един от центровете на православната живопис. От средата на ХV в. там се развива живописна школа, сляла византийски и западни елементи, в която Ел Греко със сигурност е обучаван. Младият Доменикос следва пътя на редица художници от своето поколение и става добър иконописец. Тук се заражда най-важната отличителна черта на неговата живопис: в издължените и леко изкривени фигури ги няма „мерките“ и „пропорциите“, присъщи на хуманизма и Италианския ренесанс.
Ел Греко идва от Крит във Венеция през 1567 г., когато е 26-годишен, за да се превърне в западен художник, оставяйки зад гърба си иконите. За разлика от своите сънародници, които продължават да рисуват по „домашния“ за гръцката общност маниер, във Венеция Доменикос започва да промисля рисуването по различен начин. Това му помага да премине леко от гръцки на латински.
„Диалози с Италия“ е наречена секцията, която представя картини, рисувани от Ел Греко под прякото влияние на италиански художници. Въпреки че началото изглежда трудно, се разпознава желанието на чужденеца да говори на езика на Лагуната не само по пазарни причини. Във Венеция Ел Греко е впечатлен от използването на цвета и светлината при Тициан, Тинторето, Якопо Басано – препратки (с изключение на възрастния Тициан), припомнени в експозицията. Неговите картини диалогизират с тези на „учителите му“. Силно е влиянието на италианските майстори, които имат огромно значение за неговото разбиране за маниеризма. Важен етап, в който той окончателно става художник „а ла латина“, изоставяйки „гръцкия маниер“, типичен за иконописците.
През 1570 г. Теотокопулос се премества в Рим, където среща Микеланджело, и този спомен го придружава до края на живота му. Запознава се с кардинал Алесандро Фарнезе. Сред изисканата среда на фамилията Фарнезе той преживява първата си трансформация в художник „по латински маниер“. Характерно за стила му е използването на цвета и мазката като основа на живописта. Ала в сложната италианска артистична среда Ел Греко не намира свой покровител. Конкуренцията е много силна и той губи битката. Дори когато влиза в контакт с Тициан във Венеция или когато пристига в Рим и се среща с могъщото семейство Фарнезе, Доменикос веднага разбира, че нито в Рим, нито във Венеция има подходящото място за него.
Решава да си опита късмета в Испания. Мести се в Мадрид, чийто кралски двор е жаден за италианска и най-вече за венецианска живопис. Прякорът, който си е спечелил във Венеция или Рим, е непокътнат, от Ил Греко той става Ел Греко. Критянин (винаги се подписва под картините си Доменикос Теотокопулос, повечето пъти с гръцки букви), който рисува по италиански маниер. При срещата с Филип II, покровител на вече починалия Тициан, искрата не се запалва. Ел Греко поема към Толедо през 1577 г., тогава е на 41 години. Градът става негов пристан.
„Рисувайки светостта“ – тази част от изложбата разглежда първата фаза от пребиваването на Ел Греко в Толедо като художник на религиозни сцени и картини. Той се съобразява със закона на пазара по онова време в Толедо и с контекста на Контрареформацията. Придава на тялото непозната дотогава емпатия, подходяща за разнородна клиентела. Живее с надеждата да получи поръчка от крал Филип II и да бъде назначен като главен художник на катедралата в Толедо. Не успява да осъществи мечтите си. Трудният му характер и артистичната оригиналност на неговите композиции и иконографии изненадват всички, както и високите му за кастилския пазар цени. Въпреки това Толедо му осигурява кръг от верни приятели и клиенти. Той е населен с богата и културна буржоазия и с аристокрация, носталгично свързана с времето, когато градът е бил столица. Испания е в своя Siglo de Oro (Златен век). Бъдещите клиенти и ценители на Ел Греко са духовно просветени. Тук той преживява и преработва видяното в Италия. Едновременно с това създава и свое ателие, по подобие на венецианските, където се правят някои версии на най-търсените му творби „Свети Франциск“, „Каещата се Мария Магдалена“. Далеч от моди и течения, в Толедо той намира необходимото спокойствие, за да продължи да създава все по-личен език. Благодарение на Ел Греко испанският град придобива същото значение в историята на изкуството, каквото имат Флоренция и Рим.
В „Отново иконата“ е проследен последният етап от живота на Ел Греко, когато той се връща към композиционната система на иконата от родния Крит. Развива директен подход, без да отвлича вниманието от религиозността. Изразителността на жестовете е задълбочено изследвана. В Испания Ел Греко рисува по нов начин. Цветът е тотален, монументален, светкавичен. Светлината идва отвътре. Удължените линии от критската живопис изплуват отново, вече променени. Облаците са вкостенели пламъци, телата са течна скала. Детайлите са изключително реалистични, което обяснява силата на гръцкия портретист. Доминикос Теотокопулос на иберийска почва дооформя елементите в зародиш на двете си души.
Той развива християнската католическа живопис. Стреми се към мистична и набожна картина във възможно най-модерния смисъл. Навлиза в сакралния момент чрез цвят, светлина и форма. Католическият мистицизъм се съчетава с византийския, което личи в „Кръщение Христово“ в болницата Тавера в Толедо.
Изложбата засяга и темата за промяната на форма́та. Ел Греко рисува на италианска земя предимно произведения с малки размери – „Триптих“ или „Поклонението на влъхвите“. Новият формат е видим в композиции като „Събличането на Христос“, „Кръщението на Христос“. Накрая се връща към фронталната концепция, типична за византийските икони – в картините на апостолите или Вероника, носеща убруса.
В последната секция – „Ел Греко в лабиринта“ е представена единствената митологична картина на Ел Греко, „Лаокоон“ – късна и гениална творба, пълна с послания, които до ден днешен не са напълно изяснени.
Животът на Ел Греко е постоянно търсене на артистичен почерк, което го води до създаване на непознат дотогава стил. Пътят му не е праволинеен и лек. Именно в това е дълбоката оригиналност на Ел Греко: грък по произход, византиец (и следователно ориенталец) по чувствителност, венецианец по избор, испанец по призвание. Пресечна точка между Изтока и Запада.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук