Желание и насилие. Разговор с проф. Владимир Градев и проф. Стилиян Йотов

Желание и насилие. Разговор с проф. Владимир Градев и проф. Стилиян Йотов

Теорията на Жирар има особено място в съвременните социални и хуманитарни науки. За да я определя, ще се позова на Айзая Бърлин и прочутото му есе за таралежа и лисицата, в което той цитира Архилох от Парос: „Много неща знае лисицата, едно – таралежът, но велико“. И докато хуманитарните науки, изследващи разнообразието на човешкото, са се отказали от всеобхватните теории, то Жирар е големият таралеж на нашето време, намерил прост и елегантен алгоритъм, с който дава обяснение на всички културни феномени. Той нарича своя алгоритъм миметичен комплекс, който гласи: развитието на всеки човек започва с 1) миметичното желание. Заразно, действащо във всеки и всички, миметичното желание и породеното от него съперничество води до криза, заплашваща съществуването на обществото. Тази 2) миметична криза се разрешава чрез 3) жертвеното насилие, чрез съсредоточаването на всеобщото насилие върху една-единствена жертва (т.нар. жертвен козел), която е 4) сакрализирана и положена в основата на културата и всички нейни институции. Заради неговата „еволюционна теория“ на културата философът Мишел Сер нарича Рене Жирар „Дарвин на социалните науки“. [...]

Да завършим Клаузевиц

Християнството демистифицира архаичната религиозност, но тази демистификация, ефективна в абсолютен план, се оказва слаба в близък план, не сме били готови за нея. Ние още не сме напълно християни. Този парадокс може да се формулира и иначе: християнството е единствената религия, предвидила собственото си поражение, и това предвиждане е известно под името апокалипсис. В апокалиптичните текстове Словото Божие звучи с най-голяма сила и толкова по-силно се разнася от опустошението, колкото повече упорстваме. [...]

Страстите Христови по Мел Гибсън

Първият импулс за развитието на западния реализъм идва от Страстите Христови. Евангелията не отхвърлят подобна възможност, която не е съществувала по тяхно време. Ясно е, че вместо да избягват реализма, те го търсят, но не разполагат с необходимите ресурси. Разказите за Страстите Христови съдържат повече конкретни детайли, отколкото всички научни творби от епохата. Те са първата стъпка напред към все повече реализъм, който дефинира същностната динамика на нашата култура в епохите на виталност. [...]

Трагичните корени на Запада

Нашето време обича да се разплаща с думи. Подобно на онези стари кораби, дълго време набраздявали океаните, има и модни цветчета от речника ни, които въпреки солта на модата продължават да кънтят на кухо. И думата „трагичен“ е един от най-прословутите примери за тази словесна корозия. От пандемията до климатичното затопляне, от социалното насилие до тероризма, от войната в Украйна до „сблъсъка на цивилизации“: навсякъде се възвестява и чества „завръщането на трагичното“. [...]