Желание и насилие. Разговор с проф. Владимир Градев и проф. Стилиян Йотов
Теорията на Жирар има особено място в съвременните социални и хуманитарни науки. За да я определя, ще се позова на Айзая Бърлин и прочутото му есе за таралежа и лисицата, в което той цитира Архилох от Парос: „Много неща знае лисицата, едно – таралежът, но велико“. И докато хуманитарните науки, изследващи разнообразието на човешкото, са се отказали от всеобхватните теории, то Жирар е големият таралеж на нашето време, намерил прост и елегантен алгоритъм, с който дава обяснение на всички културни феномени. Той нарича своя алгоритъм миметичен комплекс, който гласи: развитието на всеки човек започва с 1) миметичното желание. Заразно, действащо във всеки и всички, миметичното желание и породеното от него съперничество води до криза, заплашваща съществуването на обществото. Тази 2) миметична криза се разрешава чрез 3) жертвеното насилие, чрез съсредоточаването на всеобщото насилие върху една-единствена жертва (т.нар. жертвен козел), която е 4) сакрализирана и положена в основата на културата и всички нейни институции. Заради неговата „еволюционна теория“ на културата философът Мишел Сер нарича Рене Жирар „Дарвин на социалните науки“. [...]