Никога не казвай „никога“ в Близкия изток. Разговор между Амос Оз и Жан Даниел
Разговор между Амос Оз и Жан Даниел
Можем ли да вярваме още в мира? Дискусия от 2010 г. между големия израелски писател Амос Оз (1939–2018) и известния френски журналист Жан Даниел (1920–2020), основател на сп. „Нувел Обсерватьор“. Едно невероятно свидетелство за израелско-палестинския конфликт с днешна дата
„Нувел Обсерватьор“: Амос Оз, в книгата си „Сцени от живота на село“ описвате едно въображаемо древно селце. Нима Израел от вашата младост е изчезнал? Жан Даниел, вие изпитвате ли носталгия по един Израел, останал верен на утопиите си?
Амос Оз: Разбира се, че онзи Израел вече го няма. Да бъдеш израелец, предвид моята възраст, е все едно да си тристагодишен във Франция. Трусовете, които Израел преживя през последните 70 години, са съпоставими с промените в други страни за три века.
Жан Даниел: Що се отнася до мен, то първата ми израелска утопия беше нещо твърде абстрактно. Когато израснах, Израел още не съществуваше. Баща ми беше вярващ евреин, за него Израел бе като блян, на който не е писано да се осъществи. За нищо на света той самият не бе готов да напусне дома си и своя град, сиреч корените си. Роден съм в Алжир, в малко градче в полите на планината, която баща ми обичаше толкова много. Подобно на вас, Амос Оз, баща ми изпитваше истинска почит към природата: беше най-щастлив от разпукването на пролетта, когато напъпват цветята. А когато станеше обект на антисемитски атаки, се държеше така, сякаш скоро те ще отминат, тъй като имаше достатъчно съмишленици, за да се бори с тях. Казваше, че Виктор Юго е толкова прекрасен, колкото и Библията. Втората утопия беше раждането на Израел, където аз можах да отида едва по време на войната в Алжир. Утопията на кибуците ме въодушеви, а описанието, направено им от мен, на свой ред силно впечатли големия алжирски писател Катеб Ясин.
Амос Оз: Израел може да бъде разочарование, тъй като става дума за страна, родена от един блян. А всичко, възникнало от блян, може да бъде само разочароващо. Единственият начин да се съхрани този блян е той да си остане непокътнат, да не го живееш. Това разочарование няма нищо общо със самото естество на Израел. Всяка утопия е блян, а Израел възниква като съвкупност от блянове, не просто като отделна мечта. Имало е марксисти евреи, които са искали да създадат в Израел комунистическия рай на земята, пред които дори Сталин е отстъпвал в знак на почит. Имало е и религиозни евреи, които са искали да изградят там царството на Давид и Соломон. Както и социалдемократи, които са искали да направят от Израел нова Скандинавия. Сефаради, които са искали да пресъздадат там идентичността на мароканския „мелах“ (еврейския квартал във Фес). Имало е и толстоисти евреи, полурелигиозни анархисти, които не са искали да изграждат държава или нация, а са мечтаели за селска конфедерация, където хората ще водят религиозен живот, ще обработват земята и ще живеят просто, споделяйки всичко с всички. Израел е шоков продукт на всички тези противоречиви, а често и конфликтни блянове. Днес някои от тези мечти са забравени, но някои въпреки всичко са оцелели, макар и накърнени.
„Нувел Обсерватьор“: Вие сте роден в Палестина. Каква беше вашата мечта, заради която не сте емигрирали?
Амос Оз: Роден съм в британска Палестина. Първите думи, които се научих да произнасям на чужд език, бяха British go home (британци, вървете си у дома). Родителите ми бяха големи полиглоти, баща ми четеше на шестнадесет езика, говореше единадесет, но винаги със същия силен руски акцент. Майка ми знаеше пет езика. Но ме научиха да говоря само иврит, не от шовинизъм, а защото се бояха за моята сигурност. През 1940 г. те се опасяваха, че ако владея някой чужд език, ще замина за Европа, където няма да оцелея.
Жан Даниел: Излиза, че независимо от обединението на толкова различни хора, всички ние сме избрали да бъдем в Палестина. Проблемът е, че този избор е одобряван от едни и оспорван от други. В даден момент можем да се запитаме защо се оспорва легитимността на Израел, докато никой не изисква другите нации да доказват легитимността си. Въпрос, на който аз ще отговоря с друго питане, пренасящо ни в самата сърцевина на проблема. Характерното в споровете за Държавата Израел е в това, че дори най-големите – Фройд, Айнщайн, Мартин Бубер, Гершом Шолем – винаги са казвали: Израел съществува, но ще бъде легитимен – те са използвали тази дума – когато съседите го приемат като такъв. Другояче казано, съществуването не зависи от силата, а от погледа на другите и в момента сблъсъкът е именно там.
Амос Оз: Легитимността винаги идва от другите, никога от теб самия. Моето присъствие във вашия дом е легитимно, защото сте ме поканили, а не защото аз съм ви се натрапил. Държавата Израел е легитимна, защото повечето от държавите в света я признават като такава.
Жан Даниел: Вие говорите за легалност, а не за легитимност.
Амос Оз: Въпреки всичко това е въпрос на легитимност. Легитимността на Израел не е пълна и не ще бъде такава, докато палестинците не го признаят. Същото обаче е валидно и по отношение на палестинците: те също се нуждаят от признанието на Израел, за да станат легитимни.
И още нещо: никога не трябва да се използва думата „никога“ в Близкия изток. У нас изразите „никога“, „завинаги“, „вечно“ съответстват на траене, вариращо между шест месеца и тридесет години. Видяхме какво стана с големите „никога“ в миналото. Не съм и мечтал, че някой ден ще мога да се озова в Египет или Йордания с египетска или йорданска виза в моя израелски паспорт. Готов съм да направя следното пророчество: ще дойде ден, когато ще има палестинско посолство в Израел и израелско посолство в Палестина. И ще можем да отидем от едното до другото пеша, тъй като едното ще е в Западен Йерусалим, а другото – в Източен Йерусалим. Не съм в състояние да ви кажа колко време ще отнеме това, но някой ден то ще се случи.
Жан Даниел: Това е една от мечтите ви, тъй като сте един от големите борци за мир и сред ревностните поддръжници на Мирния план от Женева. Какво ще се случи обаче с битката с „Хамас“, от една страна, и с религиозния фанатизъм на някои евреи – от друга?
Амос Оз: Искам да споделя една добра новина с вас, тъй като в Европа пристигат само лоши новини от Близкия изток. Добрата новина е, че повечето израелски евреи, както и повечето палестински араби вече знаят, че някой ден ще има две държави. Дали са щастливи от това? Не. Дали ще излязат да танцуват на улицата, когато един ден има палестинска държава? Със сигурност не. Но те знаят, че това ще се случи, което вече е голяма промяна. Когато аз и мои колеги започнахме да се борим от 1967 г. за създаването на независима палестинска държава, бяхме толкова малко, че спокойно можехме да се поберем в някое магазинче.
Понастоящем мнозинството палестинци са убедени в неизбежността на този процес. Ако направите сондаж и в двата лагера, ще видите, че между 60% и 70% от анкетираните отговарят, че мислят, че един ден ще има две държави. Което не означава, че те намират решението за идеално или справедливо, а просто, че знаят, че това ще се случи, въпреки че според някои от тях това ще доведе до катастрофа. Можем да обобщим настоящата ситуация с една метафора: пациентът е готов да се подложи на операция. Което не означава, че е крайно ентусиазиран, а просто, че е подготвен, дори и лекарите да са страхливци.
Превод от френски Тони Николов
Амос Оз (1939–2018) е израелски писател и журналист. Завършва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим. Участва в шестдневната война в Синай през 1967 г. и във войната на Йом Кипур през 1973 г. Активен застъпник за мирно решение на палестинския проблем. На български език са преведени книгите му „Между приятели“, „Същото море“, „Моят Михаел“, „Сцени от живота на село“, „Как да излекуваме фанатик“, „Животът и смъртта в рими“, „Черната кутия“, „Познание за жена“, „История за любов и мрак“ и др.
Жан Даниел (1920–2020) е френски журналист и писател. Основател на сп. „Нувел Обсерватьор“, той е една от емблематичните фигури на френската левица. Автор на книгите „Времето, което остава“, „Де Гол и Алжир“, „Религиите на един президент: поглед към авантюрите на митеранизма“, „Бог фанатик ли е? Опит върху религиозната неспособност да вярваш“, „Войната и мирът: Израел и Палестина (статии 1956–2003)“, „Заедно с Камю: как да се съпротивляваш на духа на времето?“ и др.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук