Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

Разговор с доминиканския монах Адриан Кандиар

Рядко християнска книга като „На планината. Тегобите и благодатта“ (2023) прави пробив в класациите във Франция, но по Рождество стават чудеса. Нейният автор Адриан Кандиар (род. 1982 г.) е предстоятел на доминиканския манастир в Кайро. Интервю пред в. „Фигаро“

Последната ви книга е посветена на благодатта. Как бихте я дефинирали? Богословите трудно постигат съгласие по това що е благодат?

Терминът „благодат“ може да изглежда малко старомоден, но обозначава нещо съществено: любовта на Бога преди каквото и да е усилие от наша страна. „Благодат“ означава и безвъзмездност – нещо дадено ни, без нищо в замяна. Знам, че звучи стъписващо, тъй като сме свикнали всичко да се купува или да се заслужава. Може би поради тази причина дълго в историята Западът е раздиран от противоречия по въпроса за благодатта: ако Бог ни обича безвъзмездно, защо тогава ни е дал заповеди, толкова трудни за спазване? От свети Августин в Късната античност чак до ХХ в., като минем през Реформацията или янсенизма, този дебат е разпалвал противоречия в нашата интелектуална история. Понякога е затъвал в доста технически и абстрактни разисквания, твърде далечни от живота на вярващите… А в същото време въпросът ни засяга съвсем пряко! В тази малка книга избрах да тръгна от една проповед на Иисус, която по традиция наричаме Проповедта на планината (от Евангелието от Матея, глави 5–8): в нея Иисус представя християнския живот в цялата му освобождаваща сила, но и с неговите изисквания – с отказа от насилие, гняв, суета… Често казват, че тази проповед представлява законът на християнския живот. Но какво е един закон под господството на благодатта?

В Блаженствата Иисус предлага парадоксални пътища, за да постигнем щастието: „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно…“. Какъв е ключът към щастието според християнството?

Проповедта на планината започва с Блаженствата, където откриваме стъписващи и смущаващи твърдения за щастието: „Блажени бедните духом“, „блажени плачещите“, „блажени изгонените“ – нещо несъответстващо на инстинктивните ни схващания за щастието. Но всеки път Иисус добавя причина, за да бъдем щастливи. Когато казва „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“, Той не твърди, че бедността те прави щастлив – дори и така да е! – а че онова, което ще ни донесе щастие, е царството Божие; и че за да получим това щастие, трябва да го желаем, да не сме преситени от удовлетворенията, които светът може да ни даде. Любовта на Бога ни е дадена безвъзмездно в младенеца от яслите и от нас се иска само едно: да имаме у себе си място за нея.

Проповедта на планината, призоваваща да „обичаме враговете си“, смайва със своята радикалност. Как я тълкувате вие?

Заповедите на Иисус от тази проповед не са декоративни: те трябва да бъдат прилагани и живени! Животът с тези заповеди, особено с тази да обичаш враговете си, е правило, което ти сочи пътя. Понякога ги смесват с директивите: „плащай си данъците“ например е правило, което се прилага буквално. Но „обърни си и другата буза за плесница“, както иска Иисус, не е правило, което се прилага буквално. Има случаи (при бита жена или измъчвано дете), където буквалното приложение би било катастрофа. Онова, което Иисус иска, е да преустановим цикъла от насилие. И да се освободим от него, както би трябвало да се освободим от лъжата или от гнева, натрупани в нас. А това подтиква към размисъл: по какъв начин можем да избегнем насилието в една или друга ситуация?

За да извиним слабостите си, често казваме, че „това е човешко“, което влиза в пълно противоречие с непоколебимостта на Иисус срещу злото. Евангелията път ли са към съвършенството?

Бог ни подканва да излезем от злото не само защото то е нещо забранено, но и защото злото ни прави зло. Грехът е не просто престъпване на божествената забрана, той ни разрушава. Ако Бог откаже да ни освободи от греха, това би било знак не за всеопрощение, а за безразличие към нас. Християнското съвършенство не е съвършенството на непобедимите герои, а на опростените грешници, които чрез изпитанията са се научили да се обичат, да бъдат преобразени от любовта.

Превод от френски Тони Николов