Как свършва една война
Всяка война свършва в някакъв момент. Но пътят до нейния край може да е дълъг и да не се увенчае с мирен договор. Професорът по нова и най-нова история от Фрайбургския университет Йорн Леонхард, автор на книгата „За войните и как те свършват“, пред Фабиан Буш от web.de
Краят на войната на Русия срещу Украйна не се вижда, а с атаката на „Хамас“ срещу Израел избухна друг сериозен конфликт. Германският историк Йорн Леонхард излага десет тези за войната и мира в книгата си „За войните и как те свършват“, която излезе през 2023 г. „Всички войни свършват все някога, но всяка война има свой съвсем различен край – за държавите и обществата, за политиците, дипломатите и армиите, за отделните войници. На пръв поглед изглежда много по-лесно да определим началото на насилствените конфликти, отколкото техния край“, пише проф. Леонхард.
Обикновено асоциираме началото на войната с драматичен повод, който ни позволява историческа ориентация: дефенестрацията в Прага през май 1618 г. като начало на Трийсетгодишната война, нахлуването без обявяване на война на пруската армия в Саксония през 1756 г., с което започва Седемгодишната война, обстрелът на форт Съмтър от войските на Юга в началото на Американската гражданска война през 1861 г., атентатът в Сараево през юни 1914 г., обстрелът на Вестерплате в Данциг (Гданск) от германски броненосец през септември 1939 г. или нахлуването на руските войски в Украйна на 24 февруари 2022 г. Ала „тези привидно ясни събития казват малко за дългосрочните причини, за предисторията, нивата на ескалация, за точките, от които няма връщане“. Авторът дава пример с представата за еуфорията от войната, обхванала през август 1914 г. всички партии и класи на обществата. Тази представа „без съмнение е изкривена, тъй като в много части на Европа малко преди началото на бойните действия работници и синдикати демонстрират срещу войната. Ала това „августовско преживяване“ е здраво закотвено след 1918 г. в емоционалния свят на много германци като колективно усещане, напомня проф. Леонхард.
Кога и как свършва една война – този процес не може да се ограничи с обявяването на примирие или с подписването на мирен договор от участващите в конфликта страни. Процесите са много по-сложни: от първото прекратяване на огъня, през стабилното примирие до предварителния мир, международната мирна конференция и окончателно ратифицирания договор. Ала преди всичко това е необходимо рационално прозрение във враждуващите страни за изчерпване на ресурсите, за да се отвори прозорец за дипломацията. Мирът всъщност идва десетилетия по-късно с изграждането на доверие между бившите противници. „Има ли стабилен мир без помирение между хората, семействата, общностите, без признаване на жертвите и престъпленията, без поемане на вината и дълга от обществата?“
Изследването на мирния процес е сложно и от психологическа гледна точка. Волята за мир, която едната страна проявява, засилва надеждата на другата, че все още може да постигне своите цели. Историкът напомня, че мирните споразумения са несигурни. Вестфалският мир от 1648 г., който слага край на Трийсетгодишната война, се състои от поредица договори, подписани в Мюнстер и Оснабрюк, предшествани от продължили над пет години преговори, но дори след всичко това съществува опасност войната да пламне във всеки момент.
От друга страна, мирните споразумения е възможно да имат ефект, обратен на очаквания. Пример е Версайският договор, за който проф. Леонхард публикува книга преди няколко години. Той е последван от продължение на войната с други средства, а през юни 1940 г., когато германските войски за няколко седмици побеждават Франция, на мнозина германци им се струва, че едва тогава приключва Първата световна война.
Господин Леонхард, в особено войнствени времена ли живеем?
От историческа гледна точка преобладаващо мирните седемдесет години в Европа между 1945 г. и 2020 г. са по-скоро изключение. През този период европейското военно пространство успя да се превърне в пространство на мира. За дълги периоди през Новото време войната е нормалност. Сега отново сме изправени пред редуване на война и мир, което ние в Европа вярвахме, че сме преодолели. Това започна в началото на 90-те години с войните в Югославия, а с конфликта в Украйна войната се върна в европейското съзнание.
Следователно е подвеждащо чувството, че светът е станал особено несигурен през последните няколко години?
Настоящите войни не се доближават до броя на жертвите в периода между 1914 и 1945 г. Въпреки това субективното усещане за заплаха е много силно, защото съвременните медии предават съвсем отблизо събитията. Днес ние сме преки свидетели на военно насилие между Азербайджан и Армения, в Латинска Америка, Северна Африка и разбира се, в Близкия изток и Украйна. Това влияе на усещането ни за ерозия на сигурността.
Една от тезите във вашата книга гласи, че природата на една война определя и нейния край. Каква е природата на войната на Русия срещу Украйна?
От руска гледна точка тя има много общо с имперските образи на войната; може да се говори за фантомната болка на една бивша империя. Но това е и война на ценности, защото нито една реч на Путин не може да мине без дисквалифициране на морално дискредитирания според него Запад. От украинска гледна точка тази война е по същество отбранителна, за национално самоопределение, за суверенитета на Украйна като независима държава и интегрирана територия. Има дори елемент на религиозна война, ако погледнете сблъсъците с Руската православна църква. Всичко това прави тази война толкова сложна.
Това означава ли, че пътят към мира е също толкова сложен?
Моята теза е, че цялото наследство на една война става видимо в момента, в който се стигне до евентуалния ѝ край. Намирането на надежден мир означава да се намерят отговори за това наследство. А в Украйна се пресичат много различни конфликти и категории войни.
Това е война между държави – би трябвало да е относително лесно тя да приключи.
На пръв поглед изглежда така, но в Украйна има много повече актьори от непосредствено воюващи страни. Съединените щати са въвлечени, както и европейските държави, които подкрепят Украйна. Китай отдавна е въвлечен на страната на Русия, както и Иран. Турция играе специална роля. Страни като Индия и Бразилия използват войната, за да се позиционират на световната сцена. Тъй като има две воюващи страни, но участват и много други актьори, намирането на надежден неутрален посредник е толкова трудно. Това е по-лесно да стане в Близкия изток с всичките му проблеми.
Наистина ли? Конфликтът в Близкия изток изглежда особено труден за разрешаване.
САЩ все пак могат да окажат влияние върху Израел, а Катар, Саудитска Арабия и Египет върху палестинците. Такива посредници все още не виждаме в Украйна. Дългата история на конфликта в Близкия изток означава, че могат да бъдат използвани и доразвити определени модели на решение. Има поне концепция за две държави – макар шансът да се приложи в момента да е малък. Това, което ме прави по-оптимистично настроен за Близкия изток, е, че засега няма интернационализация, от което първоначално се страхувахме. Няма втори израелски фронт срещу Иран и „Хизбула“. Засега сдържането работи и поради ясните военни сигнали от САЩ.
По-вероятни ли са първи стъпки към мира между Израел и „Хамас“, отколкото между Русия и Украйна?
Фактът, че в Близкия изток се състоя примирие и размяна на заложници, беше важна начална стъпка. Този конфликт освен това е много по-малък. Затова можем да си представим по-скоро тук да се създаде зона за сигурност с помощта на Европа и съседни държави като Египет, отколкото в Украйна. Не искам да омаловажавам конфликта, но всички тези подходи ще изискват значително повече усилия в Украйна. Освен това няма актьори, които биха могли да окажат подобно влияние върху Русия.
И при двата конфликта изглежда трудно да си представим траен, стабилен мир и по друга причина: войните причиниха разруха в душите на хората и посяха много омраза към противника сред населението.
Това е решаващ момент. Едва след като се подпише мирният договор, започва работата по мира. Един поглед към историята показва колко време е отнело това на Германия и Франция или на Германия и Полша. Устойчивото доверие не се създава за един миг, то израства в продължение на много поколения. Мирът не идва с края на острите военни сблъсъци или с политическите условия на един мирен договор; той трябва да бъде обществено организиран. Историята на германците, французите и поляците показва, че това може да се постигне дори след ужасяващ опит с преживяно насилие. Но мирът е задача на идните поколения, която изисква ангажираност, търпение и постоянство.
Каква роля играят обществените настроения?
В края на Трийсетгодишната война през 1648 г. или след Наполеоновите войни през 1815 г. монарсите и дипломатите все още са имали възможност да сключат мир, без да обръщат голямо внимание на обществеността. С Първата световна война идеята за национално самоопределение получава световна популярност и се превръща в надежда за хората по света. С пробива на демокрацията след 1918 г. много общества подлагат на оценка условията за мир след Парижките мирни споразумения. В Германия Версайският договор се оказва тежко външно- и вътрешнополитическо бреме за Ваймарската демокрация.
Затрудняват ли очакванията на народите на Украйна и Русия постигането на мир между двете правителства?
В демокрациите въпросите за войната и мира са важни политически въпроси. Украинският президент Володимир Зеленски бива оценяван и по целта да възстанови териториалната цялост и суверенитета на страната си. Бенямин Нетаняху в Израел също трябва да се страхува, че няма да оцелее политически през тази криза – точно както се случи с предшественичката му Голда Меир през 70-те години след войната от Йом Кипур.
А Путин?
Във всеки случай въстанието на Евгений Пригожин през 2023 г. изведнъж направи така, че режимът да изглежда много слаб. Войните могат да доведат авторитарните режими до повратна точка. Толкова много сценарии са възможни в Русия. Дълъг период на устойчивост може да бъде последван от дворцов бунт, от преврат. Подобни сценарии увеличават натиска върху Путин. Но този, който се страхува при вътрешна криза от загуба не само на властта си, но може би и на собствения си живот, ще бъде още по-малко склонен да направи истински отстъпки.
Следователно това не вещае нищо добро за изгледите за мир?
Тези дванадесет месеца ще бъдат решаващи. В момента Путин наблюдава до каква степен подкрепата за Украйна е поставена под въпрос в европейските общества и в САЩ. Със сигурност не е случайно, че налива милиарди рубли в руската военна икономика. Надява се подкрепата за Украйна да ерозира; той работи с фактора време. И от негова гледна точка няма причина да се правят отстъпки, ако все още очаква да постигне целите си след една дълга война. В това отношение се страхувам, че военната ситуация не е узряла за политическо или дипломатическо решение.
Кога ще се случи това?
Войната е узряла за отварянето на прозорец за дипломацията, когато всички воюващи страни имат по-малки очаквания от продължаването на битките на бойното поле, отколкото от политическото решение. Все още не мога да видя това в Украйна. И дори да се стигне до такъв изход от войната, има малка вероятност за класически мирен договор. След 1945 г. все по-малко войни в света завършват с такива договори. По-скоро се превръщат в замразени конфликти. Корейската война например завърши с примирие, което оттогава е нарушено повече от 100 000 пъти. Това е сценарий и за Украйна – с кървяща граница, по която непрекъснато избухват локални конфликти.
Вярно ли е въпреки това, че „всяка война свършва в някакъв момент“?
Всички войни свършват в крайна сметка, но това може да отнеме много време. А дали един мир е наистина стабилен, или се оказва само тактическо прекъсване, това обикновено се разбира от историците след много години. Налага се да живеем с тази несигурност. Написах книгата и за да задвижа нещо като мениджмънт на очакванията: да сме наясно какви фактори, препятствия и проблеми трябва да отчитаме, ако искаме да сложим край на една война. Какво може да се постигне незабавно чрез политически преговори, какво вероятно след няколко години и какво изисква усилията на цяло поколение, за да се постигне успешен мир.
Какви видове мирен порядък функционират най-добре в историята?
Необходим е актьор, който е готов да се ангажира да остане в региона дори след прекратяването на огъня или подписването на мирен договор и ако е необходимо, да наложи изпълнението на условията с военни средства. САЩ поеха тази роля след войната в Югославия. След Втората световна война те изиграха решаваща роля в Европа, като предоставиха на хората в следвоенните общества икономическа и демократична перспектива за бъдещето чрез програмата за възстановяване на плана „Маршал“. За нас днес мирът е много повече от отсъствие на военно насилие.
Какво друго включва той?
Включва също така признаване на жертвите, справедливост, преследване на военните престъпления и дългосрочна перспектива за сигурност и стабилност. Това са големи задачи и за тях е нужно постоянство.
Превод от немски Людмила Димова
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук