Северът на София. Разговор с архитект Любо Георгиев
Новото градско предизвикателство
Разговор с архитект Любо Георгиев
Централната част на София на север от бул. „Дондуков“ си остава силно подценена. Възможно ли е тук да се повтори опитът на Капана в Пловдив, при това в много по-големи мащаби, и това да придаде нова динамика в градската среда на столицата?
Има ли потенциал старата градска част на София, станала популярна през последните години като Квартала, да се обособи като арт сърце на столицата? Това ли е перспективното ядро за развитието на града?
Не знам дали това е перспективното ядро, но със сигурност там има поле за действие от гледна точка на застрояването, което в този район все още не е така плътно поради липсата на инвестиционен интерес. Интересно е, че северната част на центъра се е развивала с по-бавни темпове и в миналото, там е имало по-малко инвестиции още през 20-те и 30-те години на ХХ в.
Тоест това е стара тенденция?
Всъщност структурата на градското ядро е била еднаква във всички части на центъра – от Малките пет кьошета, през ул. „Иван Шишман“, района около църквата „Св. Александър Невски“, бул. „Дондуков“, Големите пет кьошета – навсякъде имаме мрежа от перпендикулярни улици с общо взето едни и същи сгради, тоест квадратчета със сходни размери и мащаб.
Но северната част на центъра е по-съхранена, затова и днес хората я наричат така – Квартала.
До началото на ХХ век градоустройствената структура навсякъде е била еднаква. Изключение прави единствено зоната около парламента, където се съсредоточава властта, съответно там се позиционират институциите и цялата представителност на града, чийто център се изнася на изток и на юг от „Св. Неделя“. Всички основни функции – университетът, библиотеката, театрите – се съсредоточават в източната част на центъра. Една от причините за това е вероятно, че северният район е в близост до гарата, а това означава близо до зоната, където пристигат бежанците. Ако се разходите на север от „Дондуков“ днес, ще видите все още съхранени много от онези къщи, характерни и за останалата част от центъра, но в южната и в източната му зона те са разрушени още преди 30-те години на ХХ век и на тяхно място са издигнати кооперации. В северната част на центъра тези кооперации са изключения. От друга страна, гарата дава препитание – транспорт, търговски зони, складове, а складовете винаги правят една зона по-неатрактивна. Това определя и облика на северната част на центъра, която се е съхранила тъкмо защото този район не се е „развил“, сякаш е бил консервиран. Това, което му липсва, са публичните институции, а в градоустройството те винаги са притегателен център.
Напоследък се забелязва оживление в тази зона: отварят се галерии, магазинчета, дюкяни, кафенета, районът се благоустроява в движение, без да се застроява.
Не знам всъщност кое е по-напред – кокошката или яйцето. Ако една култура е жива, тя търси място и възможност за изява, а по-авангардните и необичайни културни форми търсят най-често някое по-евтино местенце, някоя ниша по-встрани. Но пък и другото е вярно: за да се съживи културата, за да се създадат авангардни и експериментални културни форми, има нужда от такива пространства, които са и по-евтини.
Което обаче води и до вдигане на цените.
Цените се вдигат, но не колкото в останалите части на центъра. Тук е интересна разликата между районите отляво и отдясно на бул. „Мария Луиза“. Зоната отдясно, където от две-три години се организира Фестивал „КвАРТал“, се развива в авангардно-експериментална посока, макар да няма традиции и натрупана история в това отношение. Докато районът, намиращ се отляво на „Мария Луиза“, очертава по-скоро свой мултикултурен облик: там се организират кулинарни фестивали, свързани с различни национални кухни, и т.н.
Означава ли това, че районът ще се обособи като творчески квартал на столицата по естествен начин?
Къде обаче минава границата между естественото и изкуственото? Ако имаше държавна политика, хората биха си казали – това не е естествено. Ала когато пет-десет души са се събрали и са решили, че тази зона от центъра може да се превърне в квартал с фокус изкуство, въпреки че тя не е била досега такава, това естествено ли е, или е изкуствено? Тук имаме по-скоро нещо от рода на маркетинга или брандирането: решаваш, че ще се развиваш в някаква посока, и започваш да градиш. Хората, които стоят зад идеята за КвАРТал, припознаха възможността една градска част, която е близо до центъра, да придобие свое лице и специфичен облик. Подобно нещо е правено в много други градове, съществуват работещи модели. Случилото се в Пловдив с Капана показва, че това е възможно и в България. Разбира се, има и разлики. Капана е специфично място, там почти не живеят хора, някога на това място е била чаршията на града. Докато северната част от центъра на София е жилищна зона. И тук е разликата с Капана, където можеш да вкараш колкото си искаш кафенета и никой няма да се оплаче. Но когато става въпрос за жилища и жилищна политика, на преден план излиза социалният аспект, а това е много важно. Преди три-четири месеца Никола Венков призова в статия да не се пипа този район: да се оставят хората да живеят там, без да им се натрапва някаква идея за артистичен потенциал, защото това би ги изгонило от домовете им, би довело всъщност до унищожаването на квартала. Ала тук пак пренасяме малко механично модели от Берлин, Париж или Амстердам.
Опитът на парижкия квартал Маре обаче показва как може да се промени социалната структура на един район.
Само че в България огромната част от населението живее в собствени жилища. Тук хората по-рядко наемат, предпочитат по-скоро да си купят имот. А колко лесно или трудно става такава промяна, е отделна тема. Не смятам, че съществува изразен риск цените на наемите да се вдигнат толкова много, че обикновените хора да не могат да си ги позволят. По-скоро има риск от нахлуването на някои по-съвременни тенденции от типа на Airbnb, които се усещат много силно в Барселона например, предполагам и в Маре, във Венеция със сигурност. Разбира се, собствениците изкарват много повече пари през Airbnb формати, но пък това означава обезлюдяване на квартала.
Има ли такива тенденция и тук?
Има, макар и не в такава степен. Появяват се подобни фирми, които наемат по три-четири апартамента.
А как виждате на практика обособяването на тази зона като творчески квартал? Между естественото развитие, от една страна, и целенасоченото планиране и стратегическото действие, от друга?
Примерите, които познавам, минават почти винаги през комбинация от много жилава и жизнена инициатива отдолу, тоест от страна на някаква неформална организация, която е амбицирана, действа на място, плюс подкрепа от страна на общината. Като последното се изразява не толкова в даването на пари за културни дейности, а по-скоро в обновяването на инфраструктурата – улици, осветление, озеленяване, паркиране. Тези неща са достатъчно условие за създаването на привлекателна среда. И отново българският пример е с Капана, където някога се паркираха коли, а сега не можеш да се разминеш от хора. Там общината се включи, оправяйки улиците и осветлението. Според мен тази комбинация от инвестиции в инфраструктурата от страна на публична институция плюс жизненост, активност и гъвкавост на неформални организации е формулата на успеха. Но за да не бъде успехът мимолетен и след няколко години всичко да се отлее в Airbnb, в някакъв своеобразен „Дисниленд“, трябва да се мисли и за жилищния пазар, и за пазара на наемане. Би било добре общината да има ясна жилищна политика. Може да се каже, че има някакви наченки в тази посока. Има концепция на общинския съвет, но все още сме далеч от нещо, което можем да наречем жилищна политика. А това е важно, защото иначе се създават гета – гета на бедните и гета на богатите.
Тоест ще се търси формат на развитие, подобен на този в Капана? Остава въпросът за баланса между един по-комерсиален профил и претенцията за създаване на културно пространство?
„Капана“ не е културно пространство. Напротив, това е изключително комерсиализирано пространство. Но там теренът е малък, а тук в София има много по-голяма територия: има отворени празни пространства, вътрешни дворове, огромни сгради.
Фестивалът показва, че се върви по-скоро към такъв формат.
Фестивалите привличат внимание. Фестивалът е важен по-скоро като искра. Ако обаче няма местна структура, хора на място, които да поемат тази енергия, нищо няма да се случи. Ако няма инфраструктура, нещата също няма да се случат. В Капана тези неща се събраха почти случайно, затова имаше ефект. Не мисля, че моделът за софийския център е този на Капана, най-вече защото тук живеят хора.
А какъв тип инициативи виждате като потенциално осъществими, такива, които наистина биха придали лице на този квартал като арт сърцето на стара София?
Това са по-скоро неосъществими очаквания. Какво значи арт сърцето на стара София? Напоследък все повече се говори за духа и облика на стара София. Това почти никога не е автентично. Духът не е само в това как изглеждат фасадата или паважа, ами какви хора се разхождат, с какво темпо вървят, за какви неща си говорят, какво има в магазина. Въздухът, който дишаш дори. Иначе става пак нещо като маркетингова стратегия.
А вие бягате от това?
Да, освен това една градска среда е винаги по-издръжлива, по-интересна и по-успешна, когато е по-богата. Тоест не е белязана само от една характеристика или един етикет. Добре е да има водеща нишка, но не бива тя да изяжда всичко останало. Мисля, че за тази част от центъра на София артистичните инициативи и културните експерименти могат да са добра нишка. Това би засегнало най-вече партерните и празните пространства. Над тях обаче има още много квадратни метри, нещо, което е важно да се има предвид. И тъй като там има мегдан за строителство, би било добре да се изработи стратегия за този район, която да включва създаване на пространства за лесен наем, краткотрайни изяви, студиа… Би трябвало това да е стратегия на общината, става дума за инфраструктура и влагане на сериозни ресурси: отдаване на терени на преференциален наем, сцени за културни събития, озеленяване и създаване на паркчета и градинки, което пък би било атрактивно за хората, живеещи там. Мисля, че е нужен такъв модел на развитие, при който общината и местните хора да работят заедно, като всеки знае своите функции: не общината да прави арт инициативи и да предлага изкуство, а пък хората да редят павета и да правят улици. Нужни са координация и разбирателство.
А има ли ги в момента?
Не съм видял подобно нещо. Има инструменти на общината, свързани с културата, но не и целенасочена градоустройствена политика, която да се постига и със средствата на изкуството. С други думи – да се вземе решение да се развива тази територия през инфраструктура, зеленина, наеми, изкуство, създаване на социални пространства… Това е комбинация от няколко неща, която не съществува в момента. А би било добре да я има.
Излиза, че всичко, за което говорите, е оставено на естественото му развитие.
Да. Наскоро разбрах, че Фестивал „КвАРТал“ попада и тази година сред инициативите, които ще бъдат финансирани от бюджета на общината. Това е добре, то подкрепя инициативата, но не развива района. Под арт сърце разбирам не просто някакъв фестивал, това да изпиеш една бира... Причината, поради която Берлин е станал интересен за изкуството и колекционерите, са тъкмо тези пространства, където хората могат да експериментират, тоест достъпната инфраструктура. Подобен опит бе направен покрай кандидатурата на София за Европейска столица на културата, когато се обсъждаше създаването на арт пространства или на т.нар. фабрики в близост до гарата. После всичко замря. Това, което направи общината в Пловдив за Капана, бе да спонсорира за две години наема на десет помещения. И това даде импулс.
Но как може да се съхрани този профил на градската среда, фасадите на старите сгради? Виждаме какво се случи например на ъгъла на ул. „Пиротска“ и бул. „Христо Ботев“ – поразена бе поредната фасада на сграда, паметник на културата.
Нямам отговор, за който да съм сигурен, че би бил работещ. Да, тук обликът е специфичен, той придава характер. Въпросът е дали този характер не го придават всъщност малките къщички и празните пространства, които биха били разрушени или запълнени, ако се появи по-сериозен интерес. Тоест популярността на района и идеята за неговото обновяване и обособяване може до доведе и до унищожаването на квартала. Що се отнася до поддържането на сградите, има Закон за защита на културното наследство, макар някои сгради да не са паметници на културата. Много често собствениците на такива сгради нямат финансовата възможност да ги поддържат. Други нарочно ги оставят да се срутват. Нужни са механизми, през които те да бъдат стимулирани. Лично аз нямам отговор на този въпрос, не бих могъл да кажа – ето, това ще проработи.
Напоследък София се оказа интересна за чуждестранните туристи, все по-често малки и големи групи кръстосват централните улици на столицата. Доколко се отнася това и за района, за който говорим? Когато става дума за история, той има какво да покаже, което пък би могло да мотивира общината за по-целенасочено действие.
В момента тази зона почти не е включена в туристическите обиколки. Обикновено те стигат до Халите и Джамията. Що се отнася до инвестициите, както казах, те следват ключовите публични зони, съсредоточени в южната и източната част на града – от НДК до Софийския университет. Този район също може да бъде включен в туровете и това би било особено интересно. Обичайните туристически обиколки сега включват библиотеката, парламента, катедралата и т.н. Тази част на града би могла да разкаже повече лични истории, историята на светеца мъченик, на еврейското училище, на еврейската махала и синагогата… Освен това има и други мотиви за инвестиции в тази част на центъра, които не са свързани толкова с концепцията за арт и културно обособяване. В момента хората с повече доходи предпочитат да излязат извън центъра и избират южните квартали. Един от факторите е паркирането, много често се търси и ново строителство. Но градът не може да си позволи да се разраства непрестанно и да се мести като петно, консумирайки все повече и повече територия. Затова е важно да бъдат използвани максимално добре вече съществуващите градски пространства. Северната част на центъра е много по-рядко населена в сравнение с южната или източната. А същевременно е много добре обслужена от гледна точка на транспорт, детски градини, училища, метро, културна инфраструктура. Така че в този район могат да се заселят повече хора. И би било много добре, ако това стане през създаването на културна среда и динамика.
Важно е да има цветуща и експресивна културна среда, това носи стойност само по себе си. В Маре например е използван тъкмо този инструмент за съживяването на квартала. Тъй че тук става въпрос и за по-глобалната динамика на софийското живеене. Добре е тази динамика да се премести към северната част на центъра, където характеристиките на средата са много добри. Да се придърпа градът към тези по-стари части чрез обособяването на културна зона, което може с времето да кристализира и в създаването на културни институции, разпознаваеми за софиянци и гостите на града – например градската медиатека, концертната зала, нова опера, знам ли… Не е задължително това да са големи сгради, а по-скоро мрежа от по-малки места, където отиваш и знаеш, че там се случва съвременната култура.
Разговора водиха Димитрина Чернева и Тони Николов
Любо Георгиев (род. 1981 г., София) е архитект, съчетаващ проектантски, академичен и обществено ангажиран опит. Завършил е средното си образование в Шотландия през 2000 г., след което учи архитектура в IUAV (Венеция, Италия). Дипломира се през 2007 г. с магистърска степен от Техническия университет в Делфт (Холандия). Работил е във водещи архитектурни студиа в Европа. Портфолиото му включва проекти в София, Амстердам, Ротердам, Пекин и др. Между 2014 и 2016 г. е директор на ONE ARCHITECTURE WEEK в Пловдив. В момента е ръководител на екипа, координиращ съставянето на Визията за дългосрочно развитие на София, и директор на столичното общинско предприятие „Софпроект-ОГП“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук