Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Странна случка с куче през нощта“, режисьор Боян Иванов, сценография и костюми Ванина Цандева, композитор Христо Намлиев, хореограф Татяна Соколова, видеомапинг Тодор Тодоров. Участват Калоян Желев, Стоян Радев, Кристиана Ценкова, Ясена Господинова и др. Премиера на ДТ „Сава Огнянов“ в Русе на 20 октомври 2023 г.

Преди двайсет години у нас бе издаден романът „Странна случка с куче през нощта“ на Марк Хадън, който покорява с историята на Кристофър Бун, тийнейджър с аутизъм, осъществил свое разследване по повод убийството на съседското куче. По-късно се появиха и други произведения на писателя: „Бум“, „Петното“, „Червената къща“… Преди десетина години бях социален асистент на дете като Крис, много по-малко и по-беззащитно, и отблизо се запознах с проблемите и илюзиите на родна земя. Системата лесно борави със статистически данни за политиката на подпомагане на децата със специални нужди. А резултатите? Те са в подножието на очакванията ни.

Ето защо спектакълът на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе „Странна случка с куче през нощта“ – адаптация на Саймън Стивънс (превод Любов Костова), е важна стъпка – трябва да превъзмогнем мълчанието. В нашето общество проблемите на хората в риск, на хората със специални нужди се опаковат в дежурни фрази, ала осъзнаваме същността на проблема едва когато той се превърне в лична история.

Пуделът на мисис Шиърс е убит с вила. Кристофър открива кучето, полицията открива Кристофър до кучето. Кристофър оказва съпротива, защото не обича да го докосват. Той не обича много неща – определени цветове, храна, числа. Момчето живее с баща си, майката е починала – това е официалната версия. Кристофър е гений на числата, учи в специално училище, където другите деца са слабаци според скромното му мнение. Той пише книга за себе си и за живота като приключение. Докато пише, той прави своите големи открития за гарите, за метрото, за Космоса, за любовта между хората и се променя – преодолява страховете си.

Режисьорът Боян Иванов ни предлага оголено пространство, чийто минимализъм работи с идеята за динамика на действието. Актьорите попадат, навлизат в празното пространство, а върху стените и дъното на сцената има видеомапинг – предпочитано изразно средство от Боян Иванов. Картинността помага, защото романът изисква промяната да настъпи чрез преодоляване на средата. Минаването през различни места осигурява изпитания, именно чрез тях героите от приказките придобиват сила, така и Кристофър трябва да преодолее локалните рамки, за да намери себе си. Прожектират се изображения на отсъстващия родител, в същото време майката преминава през картините – спомен и реалност се пресичат в съзнанието на момчето. Тази визуална среда обогатява спектакъла, но ми се струва, че той може да бъде много по-интересен чрез вътрешното развитие на персонажите. Липсва ми живот в общуването между действащите лица. В този аспект най-силно присъствие показват актьорите Калоян Желев и Стоян Радев. Между тях има единство, едва ли само предположено от ролите им на дете и на родител. Останалите участници – някои повече, други по-малко загатнати от автора, също имат своя биография и тук е предизвикателството: ако драматургията не обяснява поведението на даден персонаж, то режисьорът трябва да създаде своя версия, която да изпълни с живот сцената.

Възможна е и друга хипотеза – психологическото интерпретиране на героите априори по идея на режисьора да липсва на сцената, защото хората живеят като автомати, лишени от емоции. Ако това се търси целенасочено, то при персонажите, отличаващи се от множеството, трябва да се стигне до специфично сияние на ролята – да се работи ниво над общата енергия.

„Странна случка с куче през нощта“ съумява да откликне на различни потребности: с визуалните си решения привлича млада публика, а с поставянето на сериозни проблеми повдига дебат за социализацията на хората със специални потребности в България. Екипът на Боян Иванов е постигнал най-важното: да докаже, че специалните деца стават специални хора – те могат да се справят с всичко, в някои отношения светогледът им е за предпочитане, защото „специалните“ винаги казват истината.

Спектакълът има 3 номинации за наградите Икар на Съюза на артистите в България: за дебют на Калоян Желев, за сценография на Ванина Цандева и музика на Христо Намлиев.