Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

Мъжът често прекосяваше градинката с шадравана до Народния театър. Не гледаше наоколо, все бързаше. Но един зимен ден той се загледа в празния шадраван. На черен постамент беше издиганата статуя-фонтан на танцуваща балерина, устремена с ръце към небето. Дъното бе покрито с гранитогрес. Мъжът се усмихна. Днес дъното е безопасно. Само в спомените на порасналото момче тогавашната истина оставаше непокътнато жива. Преди шестдесет години някъде около мястото на днешната статуя имаше открит канал без решетка. През зимата дъното бе покрито с лед.

Тогава той беше шестгодишен и ходеше в предучилищната езикова школа на площад „Славейков“ заедно със съседско момиче от жилищния им блок. Родителите им се редуваха сутрин да водят децата на забавачка и по обед да ги вземат обратно. През онзи ден беше ред на бащата на момиченцето. Съседът и дъщеричката му, хванати здраво за ръка, вървяха и си говореха тихо. Момиченцето, облечено с вталено червено палтенце, размахваше с другата ръка кафяво мукавено куфарче, пълно с учебни пособия.

Съседското момче подтичваше около тях. Пързаляше се по снега. Беше около тринадесет часа, но градинката беше пуста. Изведнъж бащата мярна свой бивш състудент по право на метри от себе си. Лицето му беше изпито и състарено. Помнеше, че баща му беше фабрикант и него го изключиха от университета. Състудентът му беше със същия черен балтон; преди му стоеше елегантно, а сега беше доста поизносен. Говореше се, че се прехранвал, като чистел стълбищата на няколко жилищни кооперации.

Бащата извърна глава настрани. Набит мъж с полушубка не изпускаше състудента му от очи. Изглежда все още го следяха. Бащата се направи, че не ги забелязва, и наклони глава към дъщеричката си.

Момчето се пързаляше недалеч от съседите си и също размахваше с ръка кафяво мукавено куфарче. Бащата и дъщеричката минаха покрай шадравана, а момчето прескочи в него и се запързаля по заледеното дъно. Изведнъж ледът в кръглия канал без решетка се счупи и детето пропадна в него. Водата го засмука надолу. Момченцето потъна до гърди в студената вода, но успя да се задържи с лакти върху заледената бетонна повърхност около канала и отчаяно завика:

– Помощ!

Водата силно го теглеше надолу. Момченцето крещеше като обезумяло. Бащата и момиченцето вървяха напред, без да се обръщат.

Над ръба на шадравана се появи мъжът с полушубката. Когато видя момченцето, скочи вътре, с два скока се озова до него и го сграбчи за едната ръчичка. В същото време и другият мъж с поизносения черен балтон го стисна за дясната и двамата го изтеглиха нагоре. Водата се стичаше от момченцето. Когато то стъпи на заледеното дъно, двамата мъже все още го държаха за ръчичките. Без да продумат, те се гледаха изучаващо в очите. Момченцето се отскубна от ръцете им и хукна към запокитеното си куфарче. Вдигна го, излезе от заледения шадраван и се затича към бащата и момиченцето.

Следеният мъж вдигна яката на балтона до ушите и задуха в шепи. Преследвачът с дебелия вълнен пуловер разтвори заканително пешовете на полушубката. После двамата се обърнаха и излязоха от шадравана.

Набитият мъж въртеше глава ту в една, ту в друга посока. Мъжът с поизносения балтон разтърка очите си, които се бяха замъглили от студа. На няколко метра от себе си мярна обувките на набития мъж, който тъпчеше на място. След минута следеният мъж пое напред. Другият, инструктиран каква дистанция да спазва, го изчака да се отдалечи и чак тогава потегли след него, все едно се шляеше.

Момчето настигна бащата и момиченцето. От подгизналите му дрешки на струйки се стичаше вода върху вкоравения сняг. Двамата, баща и дъщеря, се споглеждаха, едва сдържайки смеха си. Момченцето местеше поглед ту към лицето на бащата, ту към заснежените клони на дърветата. Недоумяваше как в един и същи ден някой ти спасява живота и откриваш, че си сам.