Мария Митева

Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче“ (1992), „Каквито изглеждахме“ (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си“ (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето“ (2008), пиесите „Различно от вчера“ (2012) и стихосбирката „Хербарий от предчувствия“ (2017). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.


Прави всичко докрай. Разговор с Ангелина Гаврилова

„Арабеск“ скоро ще отбележи своя 60-годишен юбилей. Не може такава институция да няма собствен дом. „Арабеск“ заслужава да има своя база, пространство, което да се превърне в център на съвременния танц и изкуство. Място, в което да се създава, да се експериментира, да се рискува. Това е моята голяма мечта. Всъщност – нашата. На целия екип и трупата. От години. По отношение на творчеството искам „Арабеск“ да бъде смела компания. Да не се страхува от нов език, от международни партньорства, от различни гледни точки. [...]

Времето е затвор. Разговор с Георги Борисов

Поезията е лудост, безумна дързост, храброст, опиянение – но не пиянство. Потребен е много висок градус, постоянна температура, за да се удържи. Много преди да падне Берлинската стена, съм си мислел: по-добре стихове, навеяни от книгите, отколкото от живота, който водим. И съм посягал към книгите на поетите, за да ми вдъхнат храброст и дързост да се меря с тях. Небето е книгата, която четем с мъртвите, то улавя нашите образи и те живеят, преобърнати в огледалата му – докато времето с пространството се слее. [...]

Вече живеем в различен свят. Разговор с Крис Шарков

Отвъд клишето „пророк“ романите на Уелбек действително са безпощадни картини на това накъде се е запътило човечеството или по-точно европейската цивилизация през първите десетилетия на XXI в. Уелбек, както никой друг съвременен писател или драматург, усеща субтилните течения в човека и обществото и им дава точен изказ, нерядко обвит във фикцията на много близка във времето антиутопия. Не е ли това смисълът на изкуството – по интересен и вълнуващ начин да се опитаме да разберем света, в който живеем... [...]

Път със заредени капани. Разговор с Николай Поляков

Съвременният начин на „общуване“ е взиране в телефона. За щастие, театърът все още гледа в упор в очите на зрителя. И вярвам, че никога няма да настъпи времето на „виртуална сцена с виртуална публика“. А монологичният театър е като другия театър, само е по-труден. И по-рисков – отникъде помощ за клетия актьор – няма партньор, няма пауза, няма време за съсредоточаване и презареждане. Само миг разсейване и си излетял от вниманието и интереса на публиката като състезателен болид от пистата. [...]