Мария Митева

Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче“ (1992), „Каквито изглеждахме“ (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си“ (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето“ (2008), пиесите „Различно от вчера“ (2012) и стихосбирката „Хербарий от предчувствия“ (2017). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.


Гео Милев няма аналог. Разговор с Костадин Бонев

Докато работех върху филма за Гео Милев, аз се сблъсквах с всякакви хора, някои знаеха цялото му творчество, а други не бяха чели нищичко. И въпреки всичко и едните, и другите искаха да ми помогнат, и то абсолютно безкористно. Такава безкористност ми се случва за трети път. Първо, когато правех игралния филм за Йовков, „Военен кореспондент“, после при документалния за Вапцаров и сега. Това са авторитети, които не са наложени от съвременната конюнктура. Те са дълбоко вкоренени в съзнанието на хората. [...]

Милен Миланов: Живеем във време на фалшиви биографии

В момента патриотарщината в България изговаря куп глупости и се крие зад индулгенцията за паметта, за българщината, за бъдещето. Истината може да бъде само истинна. И трябва да имаш самочувствието и способността да поемаш рискове да представяш само това. Открай време се вършат какви ли не безобразия и след това се обличат в красиви тълкувания от послесписна гледна точка. Аз не бих допуснал такова нещо. Моето занимание е да отстоявам казаното от мен, да се разкайвам или гордея с него, но никога да не се отмятам. [...]

Владимир Пенев: Добрият театър не подценява публиката

Гледах „Бащата“ от Флориан Зелер в Ню Йорк, на Бродуей. Прочетох превода от френски на Снежина Здравкова и той страхотно ми хареса заради възможността да се отмести гледната точка на зрителя от обикновен воайор в съпреживяващ човек, поставен на мястото на Андре, главния герой. Съпреживяването и съавторството на публиката, когато тя не е поставена в позиция да бъде пасивен зрител, а участник с емоциите си, за мен е много привлекателно и важно. Непременно исках да реализирам тази пиеса. И наистина успях. [...]

Преодоляване на гравитацията. Разговор с Николай Василев

Мисля, че неправилно търсим Бог отвън. Той е във всеки от нас и му говори според възможността ни да го слушаме и понасяме. Аз балансирам в живота си, като изповядвам философията, че „няма зло, а има нееволюирало добро“. И нямам никакъв проблем да възприемам „злото“ като нещо, което има потенциал да еволюира, без да го заклеймявам. Давам му моите енергии да се развие и търся обяснение защо в даден момент е с лоша проява. Иначе човек може да изпадне само в отрицания, без да знае същността на феномена, наречен „зло“. [...]