Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче“ (1992), „Каквито изглеждахме“ (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си“ (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето“ (2008), пиесите „Различно от вчера“ (2012) и стихосбирката „Хербарий от предчувствия“ (2017). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.
Култура / Мария Митева
Случайно и неочаквано
Мъжът често прекосяваше градинката с шадравана до Народния театър. Не гледаше наоколо, все бързаше. Но един зимен ден той се загледа в празния шадраван. На черен постамент беше издиганата статуя-фонтан на танцуваща балерина, устремена с ръце към небето. Дъното бе покрито с гранитогрес. Мъжът се усмихна. Днес дъното е безопасно. Само в спомените на порасналото момче тогавашната истина оставаше непокътнато жива. Преди шестдесет години някъде около мястото на днешната статуя имаше открит канал без решетка. [...]
Асен Шопов – Страшният съд е в сърцето
Случка от детството определи интереса ми към моралната същност на хората, а не към социалната им принадлежност. Вълнувала ме е съдбата на обикновения човек, неволно замесен с овластените хора на държавата. Започнало е подсъзнателно. Бях ученик, когато един ден, излизайки от нас за училище, видях върху нашата порта, написано с червена блажна боя: „Тук живее народен враг!“. Разбирате, че след това атмосферата в семейството ми, чисто психологически, е била травмираща. [...]
Гневът в нас. Разговор с актрисата Мария Стефанова
Редно е да пазим живота, да го обичаме. Много често родителите пренасят върху децата своите наранявания или напреженията, които съпровождат живота им. Викат им, крещят им. Какво са виновни децата? И после същите тези деца в училище викат, бият се, защото знаят, че така се постъпва. Ако се прави у дома, се прави и в училище. Ако се прави в училище, ще се прави и в бъдещия дом. Насилието така се ражда. То може да бъде прекъснато само тогава, когато се раждат и отглеждат образовани деца. [...]
За Шумен и първия български оркестър. Разговор с Калина Василева
В Шумен е създаден първият български оркестър от европейски тип. Дотогава звуковата среда у нас е свързана с религията и фолклора. След краха на Унгарската революция голям брой емигранти търсят убежище в Османската империя. Пристигането им съвпада с периода на Българското възраждане. В Шумен те са за кратко, настанени в къщи на българското население. Свободният европейски дух, култура и начин на живот на емигрантите в съчетание с любознателността и будния ум на българите води до истински цивилизационен скок. [...]