Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

Над главата на Тръмп са надвиснали четири обвинения в престъпни деяния. Но дори да бъде осъден по някое (или всички) от тях, това не би му попречило да влезе отново в Белия дом. Анализ на Азиз Хък, професор по конституционно право от Чикагския университет

На президентските избори в САЩ през 1920 г. Юджийн Дебс, или затворник № 9653, получава 913 693 гласа, докато излежава десетгодишна присъда във федерален затвор в Атланта. „Под въздействието на малоумната психология на тълпата един осъден престъпник бива аплодиран ежедневно, също както много от президентските кандидати, които са спечелили своето видно обществено положение с безкористна служба“ – оплаква се в. „Ню Йорк Таймс“ в редакционна статия. Малко преди Коледа по нареждане на президента Уорън Хардинг присъдата на Дебс, вечния кандидат на Социалистическата партия, е намалена и той е освободен.

Дебс печели 3,4 процента от гласовете на тези избори, но сега Доналд Тръмп изпреварва Джо Байдън в пет от шестте щата, които трябва да спечели, за да получи най-малко 270 гласа в избирателната колегия при гласуването на 5 ноември. Кампанията на Тръмп тръби непрестанно около неговите правни проблеми. Дебс е бил преследван по силата на федерален закон, наречен Закон за подстрекателството, приет по настояване на президента Уилсън през 1918 г. и насочен срещу антивоенните агитатори от Социалистическата партия. Тръмп вижда себе си като жертва на злонамерена кампания, организирана от „престъпното семейство Байдън и използваното като оръжие министерство на правосъдието“, в резултат на която срещу него са повдигнати 91 обвинения в четири различни съдилища: щатски съдилища в Ню Йорк и Джорджия и федерални съдилища във Флорида и Ню Йорк. Твърдейки, че тези обвинения имат за цел да „възпрепятстват президентските избори“, Тръмп се опитва да се представи като враг на политическия естаблишмънт, а не като бивш президент, който държи като в менгеме една от двете основни политически партии в САЩ.

Няма прецедент за кандидат на Републиканската или на Демократическата партия, който да се е кандидатирал за президентския пост, докато срещу него са били в ход криминални обвинения. Въпреки конспиративните теории на Тръмп обвиненията срещу него са дело не само на различни прокурори, но и на различни правителства. Съединените щати са често неудобна комбинация от национална суверенна държава и петдесет поднационални, но по някакъв начин суверенни единици. Националното правителство и отделните щати имат свои собствени наказателни кодекси и наказателни съдилища. Прокурорите се избират по много различни начини. Двамата окръжни прокурори, които повдигнаха обвинения срещу Тръмп – Алвин Браг в Манхатън и Фани Уилис в окръг Фултън, Джорджия, заемат изборни длъжности. Като такива те са чувствителни към предпочитанията на своите (в по-голямата си част демократически) избиратели, но не са инструменти на администрацията Байдън. За разлика от тях, федералният прокурор Джак Смит е „специален съветник“, назначен през ноември 2022 г. от министъра на правосъдието на САЩ Мерик Гарланд. Съгласно разпоредбите на министерството на правосъдието от 1999 г. специални съветници се назначават, когато правосъдният министър се окаже в конфликт на интереси. Смит може да бъде уволнен само по „основателна причина“, и то само от правосъдния министър. Предполага се, че това му осигурява известна независимост от политическия контрол. За разлика от Тръмп, който се опита да уволни бившия специален съветник Робърт Мълър, Байдън не е правил опит да наруши тази норма. Федералните присъди се различават от щатските по още един поразителен начин: както Дебс научава от собствен опит, федералните осъдени могат да бъдат помилвани от президента, докато щатските затворници могат да бъдат помилвани само чрез процес на щатско равнище, в който президентът не играе никаква роля.

Ако е имало конспирация, която да попречи на Тръмп да се кандидатира, наказателните обвинения биха били твърде тромав метод. Никой параграф в Конституцията на САЩ не е могъл да попречи на Дебс да се кандидатира през 1920 г. и нищо не пречи на Тръмп днес да води кампания или да заеме президентския пост дори ако бъде осъден. Според Конституцията кандидатът за Белия дом трябва единствено да бъде най-малко на 35 години, да е роден в САЩ и да е живял там в продължение на четиринадесет години. Създателите на Конституцията са били твърде заети с преодоляване на разногласията около робството и политическото представителство, за да се занимават с отвлечени хипотези за престъпници, които са хвърлили око на първата длъжност в държавата. След Гражданската война с Четиринадесетата поправка от 1868 г. се забранява заемането на длъжност на всеки, който е положил официално клетва и след това е „участвал във въстание или бунт“. В тази лаконична разпоредба не се споменава нищо за механизъм за дисквалификация (Закон? Съдебен процес?).

Неясен е и нейният обхват. Опит за откъсване на щат от федерацията със силата на оръжието очевидно е „въстание“. А какво да кажем за неверни твърдения за изборни измами с цел насъскване на тълпата? Позовавайки се на Четиринадесетата поправка, Върховният съд на Колорадо и държавният секретар на Мейн (който контролира провеждането на изборите) забраниха на Тръмп да участва в първичните избори на републиканците. Но те нямат последната дума: федералният Върховен съд се занимава с въпроса. Въоръжен със свръхмнозинство от шест републикански назначения, включително трима номинирани от Тръмп, съдът едва ли ще потвърди решението на Колорадо въпреки силните правни аргументи на щата. Вероятно съдиите ще постановят, че е необходимо федерално законодателство, преди изобщо да може да се говори за дисквалификация.[1]

Обвиненията в криминални престъпления имат обаче косвено влияние върху непосредствените политически перспективи на Тръмп. Евентуална присъда може да не го дисквалифицира от участие в изборите, но последните проучвания на общественото мнение показват, че тя все пак би могла да окаже решаващо въздействие върху неговите изборни шансове. Нещо, което може да изглежда изненадващо. В края на краищата, прегрешенията на Тръмп са подробно документирани чрез две процедури по импийчмънт, обширни разследвания на Конгреса, окончателния доклад на Мълър и пълното медийно покритие. Може би тук действа либералният принцип „невинен до доказване на противното“. Ако е така, този принцип има подчертано нелиберални последствия. Засега криминалните обвинения позволяват на Тръмп да се изживява като потърпевш аутсайдер. И нито обвиненията, нито евентуални присъди ще имат значение, ако Тръмп спечели през ноември. Той ще намери начин да зачеркне всяка присъда, най-вероятно като се самопомилва.

Макар че Тръмп се оплаква неспирно от политическия характер на обвиненията, той се възползва както от политизирането на федералната съдебна система, така и от юридическия характер на американското наказателно правораздаване, в което защитата на личните права е върховна ценност. Засега той е повече облагодетелстван, отколкото ощетен от обвиненията. Четирите текущи наказателни дела улесняват пътя му обратно към властта. Ако спечели през ноември, те ще се превърнат в претекст за нови деформации на американското правораздаване и апарата за национална сигурност, насочени срещу реалните и въображаемите врагове на втората администрация Тръмп.

Aziz Huq, Trump’s Indictments. London Review of Books

Превод от английски Стоян Гяуров