Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024

Радослав Чичев разговаря с Катерина Гаджева за нейната серия лекции „Бележки от германската фотография“

Тази година Гьоте-институт е домакин на серия от лекции на доц. д-р Катерина Гаджева, посветени на германската фотография от началото на ХХ век. Между април и ноември тя представя петима автори. Хайнрих Кюн (1866–1944) е водеща фигура в европейския пикторализъм, защитник на идеята, че фотографското изображение може да има въздействие на изящно произведение на изкуството. Хана Хьох (1889–1978) е единствената жена в берлинската Дада група. Тя комбинира в своите фотоколажи и фотомонтажи образи и текстове от популярната преса и рекламите. Карл Блосфелд (1865–1932) е сред основните представители на Новата предметност – модернистично движение, възникнало след Първата световна война. Във фотографията то използва спецификите на оптиката и камерата, за да представи света възможно най-обективно. Аугуст Зандер (1876–1964) започва своя мащабен фотографски проект „Хората на ХХ век“ през 1911 г., целта му е чрез поредица от портрети, класифицирани в седем социални групи, да създаде колективен образ на германския народ. Хайнрих Хофман (1885–1957) е официален фотограф на Адолф Хитлер, важна е ролята му за създаването на култа към вожда, характерен за тоталитарните режими.

Лекциите ви са своеобразно продължение на изложбите на Сибиле Бергеман и Барбара Клем през 2022 и 2023 г. в Софийската градска художествена галерия.

След изложбата на Сибиле Бергеман, на която дойдоха много млади хора, установих, че те не знаят много за политическия живот през онези години и имат нужда от определено въведение. Видях, че интересът към историята на фотографията е голям, което ме зарадва. Направи ми впечатление, че присъстващите имат нужда след лекцията да поговорят, да споделят мислите си. Такива разговори липсват. В университета не се получава, за съжаление, няма и специализирани издания. Такава платформа за общуване и критика чрез текстове беше списание „Българско фото“, което няма аналог. Слабо се познава и историята на българската фотография, единствената написана книга е на Петър Боев, но тя има нужда от надграждане. Искам да отбележа, че в тези лекции се дава по-широк контекст за фотографията.

Спирате се на автори, работили в най-турбулентните години на ХХ век, в които изкуството е свързано с политическите, обществените и социалните процеси.

Много е трудно да се изберат конкретни автори, защото през тези години има много интересни явления и моята идея беше да представя фигури, които излизат извън сферата на фотографията. Мисля си, че фотографията трябва да се разглежда задължително и през други явления и изобразителни средства. Така става ясно колко е сложна нейната природа. Няма как да говорим само за композиция и техника на работа, хубаво е да подходим отвън навътре, събирайки всички странични процеси, и най-накрая да се фокусираме върху конкретния автор. Например в първата лекция – „Фотографията като произведение на изкуството“, посветена на Хайнрих Кюн, идеята беше свързана с пикторализма, с възприемането на света като психологическо преживяване, с по-меките, по-разфокусирани изображения, с връзката на Кюн с други негови съмишленици извън Германия. Въпреки че сме определили тези автори като емблематични за германската фотография, съвсем не означава, че техните идеи не излизат извън границите на страната.

Ние знаем, че в този исторически период има идеи и течения, които бързо се разпространяват и в други страни. Много българи учат в Германия.

Такава беше моята водеща идея. Много ми се иска покрай имената, за които говорим, да има какво да кажем и за българската фотография. Тъжното обаче е, че обикновено говорим за липси. При положение че толкова много будни, интелигентни българи са живели и учили в Германия през този период, имали са сериозни връзки с интелектуалните среди там, нито един от тях, връщайки се тук, не е донесъл нещо от фотографската култура. Странно е, но вероятно е свързано с някакви наши по-класически, народопсихологически проблеми, които все още не сме разгледали, защото тази част от историята на българската фотография е изключително непозната. Това е начин ние да разберем повече за себе. В нашите лекции на пръв поглед изглежда, че се занимаваме с германската фотография, но ние винаги се занимаваме и с нашата фотография. Защото всяко нещо, което научаваме за другите, ни позволява по-лесно да разберем ситуацията, в която се намираме: какво сме имали, какво – не, и защо е било така?

Лекцията ви „Фотография и пропаганда“ е посветена на Хайнрих Хофман. Тук е интересно да се проследи как фотографията създава образи и модели на поведение, манипулирайки и изкривявайки действителността, влияейки върху обществените нагласи, както става по времето на нацизма.

Изследвам пропагандната фотография повече от двайсет години. Приели сме тази действителност за нещо, което не си струва толкова да бъде разглеждано. Учудващо е обаче колко много разказват тези образи, колко много неща ние всъщност не виждаме в тях. Те говорят за различните пластове на въздействие на фотографията, за това как приемаш за убедителни определени изображения, за които знаеш, че не са такива. Това е особеност на фотографията. Тя подсъзнателно винаги те убеждава, че онова, което виждаш, е истина. Фотографията не може да съществува, без да има реален обект, който е запечатан върху някакъв носител. Ако виждаш фотография, ти знаеш, че това на нея е съществувало. Може да е манипулирано, да е аранжирано, но съществува под някаква форма и е реално присъстващо в дадения исторически момент. В това е убедителната, много сериозна мощ на фотографията, която ние подценяваме и до днес. Хората, които изследват пропагандата и създават нейните сценарии, много добре познават тази сила – способността на фотографията да влиза под кожата на зрителя, да го убеждава всеки ден малко по малко с някакви изображения.

Как различните автори, които сте подбрали, манипулират действителността и какви са опасностите, които крие фотографията?

Фотографията е манипулативна. Човекът, който работи с фотография, винаги манипулира. В основата на всичко е нещо, което не разбираме, защото не познаваме природата на фотографията. Харесвам теорията на Маршал Маклуън, че медията е посланието. Днес тя ми се струва все по-актуална. Няма значение какво показваш с фотографията. Това е трудно да се разбере, защото ние гледаме повърхността, особено в съвременността. Трябва да видим обаче това, което е отвъд нея. Това е медията, тя работи на друго ниво. Образите, които виждаме, са само опити да се отвлече вниманието ни. Онова, което всъщност ни въздейства, е отвъд тях. Това е самата фотография. Тя е свързана със смъртта, с неща, които ние не искаме да приемем. Тя е създадена, за да остане след нас. Такъв е нашият начин да преодолеем страха от смъртта. Всяка фотография, която погледнем, би трябвало да ни казва, че животът е много кратък, че преминава, нито един миг не се повтаря. Би трябвало да ни стимулира, да ни подсеща, че е нужно да направим нещо по-смислено в живота си. Дали ще гледаме фотографиите на Хайнрих Хофман, или любителски снимки за спомен, това го има. Трябва да знаем, че какъвто и да е образът, в основата си той работи по един и същи начин с нашата психика, защото такава е медията.

И все пак е важно каква е позицията на фотографа, какво иска да покаже и защо го прави. Важно е докъде иска да доведе зрителя. При Хана Хьох това са протестът и правата на жените.

Втората лекция беше „Жените и Дада“. Хана Хьох заявява себе си много категорично. Тя е решителна и крайна дама, която е и единствената представителка на берлинската Дада група. За мен беше важно нейното присъствие, за да поговорим и за мястото на жените във фотографията. Можем ли изобщо да говорим за женска фотография, за различен поглед и интерпретация на света? Нейните колажни образи са настоятелни – като вик, крясък. Колкото повече се улавя вниманието на човека, толкова по-силно се чува гласът ѝ, който говори за сериозни проблеми – какви са правата на жените, могат ли те да гласуват, могат ли да се изявяват на художествената сцена така, както мъжете? След Хьох променихме ритъма с Карл Блосфелд и „Природата като вдъхновение“, за да покажем неговия систематичен, научен, класифициращ начин на работа, който, между другото, е много характерен за всички германски автори, за които говорим.

Какво е влиянието на германските фотографи в останалия свят? Тук можем да обърнем внимание на Аугуст Зандер и „Хората на ХХ век“.

Всеки един от тези автори има огромно влияние върху следващите поколения артисти както в Германия, така и извън нея. При Аугуст Зандер е особено видимо. Той въвежда идеята, че фокусът върху един проблем може да доведе до значими резултати, да се превърне в смисъл на творчеството. През целия си живот той работи по един проект, фокусира се върху една естетика. Неговият проект „Хората на ХХ век“ е комбинация от подтеми, които той обединява. Но вижте, „хората на ХХ век“ са хората в Германия, дори по-скоро в Кьолн, където той се занимава с фотография. Не е нужно човек да обикаля света, да напуска определени граници, за да покаже хората на ХХ век, защото те имат общи черти. Това, което той прави, е свързано с много труд, с класифициране и подреждане, в резултат на което работата му се оказва важна и за много други дисциплини извън онова, което днес наричаме художествена фотография. Тези фотографии разказват за самия живот в най-малките му детайли. Пред очите ни е едно социологическо изследване – днес са актуални такива проекти, в които се разглеждат маргинални общности, определени места, с идеята да ни донесат допълнителни послания. Това може да се каже и за останалите автори, затова мисля, че е важно човек да чуе всички лекции, защото те преминават една в друга и тази нишка е важна. Извадиш ли един автор от контекста му, ще го разбереш, но няма да е в дълбочина. Няма да можеш напълно да навлезеш в неговия свят. Всеки културен човек трябва да познава историята на фотографията. Не защото трябва да се знаят автори, течения и моди, а защото по този начин ще разберем много за самите нас, за нашата история. Разбира се, при новите медии и новите цифрови образи ние рядко можем да проумеем, че всичко, което виждаме, на практика вече съществува. То е преразказано, преправено, придобило друга форма. Когато разберем това, връзката между минало и настояще става много интересна. Тя е непрестанно жива, абсолютно актуална. Няма страница, която да е затворена завинаги.

Всички лекции са с вход свободен, без предварително записване. Предстоят лекции за Аугуст Зандер и „Хората на ХХ век“ (9 октомври) и за Хайнрих Хофман – „Фотография и пропаганда“ (13 ноември) от 18.30 часа.

Катерина Гаджева е изкуствовед, доцент в Института за изследване на изкуствата към БАН. Занимава се с история и теория на фотографията и с изучаване на българското изкуство от втората половина на ХХ век. Преподава в НБУ, водила е курсове в СУ „Св. Климент Охридски“ и НХА. Авторка на монографиите „Между желаното и действителното. Фотографските илюстрации в българските периодични издания 1948–1956“ и „От текста към образа. Културологични и художествени аспекти на четири приказки от Шарл Перо и Братя Грим през втората половина на ХХ век“.