Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024

Българските късометражни филми, номинирани за студентски Оскар

В днешно време късометражните форми в киното често предлагат много по-смели и експериментални решения, отколкото големите пълнометражни продукции. Това е естествено именно защото очакванията са много по-малки, продуцентите, ако въобще ги има, нямат толкова тежка дума и тези проекти като цяло са водени по-скоро от страст и желание за качество, каквото рядко се постига, но пък е впечатляващо, когато се получи. Казаното се отнася особено за студентските продукции. И докато всички са обърнали поглед към пълнометражното кино, на заден план остават филми, които заслужават не по-малко внимание. Затова тук ви представяме три български късометражни филма, получили номинации за студентски Оскар, или за да сме по-точни, два с номинации и един с възможност да участва в надпреварата за наградите, но какво се е случило с него по-нататък, е обвито в мистерия.

Преди да продължим, нека накратко разкажем за т.нар. студентски Оскар. Наградите на Американската филмова академия за студенти водят своето начало от 1973 г., като от 1975 насам се провеждат всяка година. В конкурса участват стотици филми от университети в целия свят. Обикновено само осем от тях биват номинирани за късата листа и се борят за престижната награда. Спечелилите могат да бъдат номинирани и за „големите“ награди Оскар. Студентските отличия през годините са получавали режисьори като Робърт Земекис, Пийт Доктър и Спайк Лий.

„ТАНДА“ (2020)

Започваме в обратен ред с най-скорошната българска номинация. През 2020 г. късометражният документален филм „Танда“ на Теодора-Косара Попова е избран като един от финалистите сред над хиляда други заглавия. Макар и да не печели, качествата на филма са високо оценени и той побеждава на редица други международни фестивали. „Танда“ е една от курсовите работи на Теодора-Косара Попова и нейната колежка от НАТФИЗ Павла Котова, която се изявява като сценарист. Впечатляващо е, че филмът е заснет само за една нощ в красивия салон в дома на Мара Белчева в София.

Танда е термин от тангото, който означава група от четири танга, изтанцувани с един партньор. Филмът разказва за тангото, но историята бързо преминава във въздействащ портрет на хората, които танцуват, а може да се каже, и на хората изобщо. Това е красива, леко меланхолична и екзистенциална изповед, която изключително органично се завърта в танцувалната прегръдка между камерата и зрителя. Структуриран в четири части, в които четирима души разказват за своята съкровена връзка с танца, любовта, другите и със света отвътре и отвън. Искрени и наситени с емоция и дълбочина истории, които ни потапят в най-интимните и неприкосновени кътчета на човешката душевност. Истории, които са като лична изповед, като отправено предизвикателство, като игрив постмодерен роман в дъждовна вечер, като първа и последна целувка с непознат или пък като самотно питие в опушен бар в някоя далечна южна държава.

„КОНСЕРВФИЛМ“ (1990)

Вторият филм, който ще представим, е късометражната анимация „Консервфилм“ на режисьора Златин Радев. Филмът, който е дипломната работа на младия тогава аниматор, е създаден през 1990 г., а през 1991 г. е номиниран за студентски Оскар. За съжаление, не успява да се пребори с другите претенденти за наградата, но печели двадесет награди от редица други международни фестивали. Филмът е важна стъпка за българската сцена в първите години след падането на комунистическия режим. Всъщност „Консервфилм“ е една от първите български нецензурирани stop motion анимации, излезли веднага след сриването на съветския блок и разобличаващи чудовищните измерения на една система, изтъкана от лъжи и злоупотреби с миналото, с културата и мечтите на цял народ. Мрачна антиутопия или дистопия, както е по-модерно да се нарича, филмът пресъздава безнадежден свят на политическа пропаганда, безскрупулни социални манипулации и репресии.

Тоталитарният модел хитроумно е приложен върху общество, което се състои от консервени кутии вместо от хора. Прекрасна метафора за празното вместилище, безропотния контейнер, лишен от чувства и собствени идеи, в който е трябвало да се превърне всеки човек, искащ просто да изживее нормално и безпроблемно своя живот. Консервата е здрава, може да се мачка, изправя и рециклира с нови етикети. Тя може да живее в мизерия и да се завива с вестници. Освен това побира всякакви зеленчуци, плодове и продукти. За нея няма никакво значение с какво е изпълнена, докато накрая, нагълтала цялата трапеза с илюзии и ограничения, не се „пръсне“ в празното си съществуване и безсмислие.

В едно интервю пред телевизия БиТ Златин Радев споделя: „Идеята ми не беше да представя някакъв тоталитарен политически режим. Исках да покажа, че ние самите сме просто овце и правим това, което ни кажат“. И още, че „не става въпрос просто за политика, а за манипулацията като цяло“. Но макар и замисълът да не се изчерпва изцяло с политическата сатира, мотивацията за него изглежда ясна, а асоциациите – неизбежни.

„ПЪРВОБИТНА ИСТОРИЯ“ (1982)

Последното заглавие, макар и първо хронологически, е късометражният игрален филм „Първобитна история“ на режисьорката и сценаристка Вергиния Костадинова. Това е нейният дипломен проект, който така и не вижда бял свят. Филмът е практически неоткриваем за гледане, като изключим факта, че се съхранява на лента в Българската национална филмотека. Историята му е много любопитна. През 1984 г. Вергиния Костадинова получава голям пощенски плик със сертификат, в който пише, че филмът ѝ е избран да участва в процеса по селектиране за студентски Оскар. На този етап филмът фактически не е номиниран, а получава възможност да стигне до номинация за фестивала. Какво се е случило оттам насетне, не е ясно. Няма информация дали е бил разгледан за придвижване към късия списък, или не. Дали процесът е бил спрян от страна на ВИТИЗ, където е студентка по онова време режисьорката, или просто преподавателите ѝ не са я информирали, дори да е имало някакво развитие. Всъщност филмът не е бил прожектиран нито веднъж чак до 2017 г., когато е излъчен в ефира на БНТ. До голяма степен причина за това е и мистериозното мълчание на Вергиния Костадинова по този въпрос. Интересът към „Първобитна история“ се събужда покрай тогавашната номинация за Оскар на „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов. До ден днешен това е единственото показване на „Първобитна история“, от който в мрежата могат да се намерят само фрагменти. Единственият му откриваем синопсис е следният: самотната старица кака Ивана слага край на живота си в почти обезлюденото село Дълбок извор. Настъпва смут в селото. Кметът не успява да намери лекаря и кварталния милиционер Кире, които отговарят за целия район. В присъствието на Трифон, Неделчо и магазинера, кметът прави опис на имуществото на старицата. Изненадани, мъжете откриват 500 лева (по онова време доста пари). Макар всеки месец да е изпращала пенсията на дъщерите си, които от три години не са идвали при нея, кака Ивана е успяла да спести парите. Опитите да се свържат с децата ѝ се оказват неуспешни и селяните решават сами да я погребат. Накрая на помена идва Кире, който провежда разследване. Успокоен, че действително става дума за самоубийство, той прибира парите, без да оформи някакви документи, и си тръгва. Селяните раздигат трапезата, заковават прозорците на къщата и се разотиват.

Малко преди прожекцията през 2017 г. Вергиния Костадинова и Антония Ковачева участват в предаването „Денят започва с култура“, за да разискват ситуацията около „Първобитна история“. Според режисьорката този синопсис не отговаря на истината и най-вече частта с вземането на парите от милиционера, което би било очевидна критика към някои корумпирани практики по времето на социализма. Нов синопсис обаче очевидно не е предложен. От своя страна Антония Ковачева, която е директор на националната филмотека, изказва мнението, че най-вероятно интересът към филма от западен фестивал е станал причина той да не бъде разгласяван. Каквато и да е действителната причина, изглежда историята във филма е била достатъчно провокативна, за да бъде той удобно „забравен“ и лишен от разпространение, макар да е бил оценен извън България.

„Танда“ и „Консервфилм“ могат да бъдат гледани на сайта на „Кинематограф“ – kinematograf.bg.