Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024

„Живот и страдания на Майкъл К.“, Дж. М. Кутси, превод Надежда Радулова, издателство „Алтера“, 2024 г.

„Живот и страдания на Майкъл К.“ от Дж. М. Кутси е безпощадна книга, в която разочарованието е зле разчетената територия на свободното дишане, а единственият покой е в мрака на изкопана дупка по средата на бойно поле. Майкъл К. настоява да не участва, подобно на Бартълби, писаря на Мелвил, и ако инициалът му К. събужда асоциация с разпилени листове в чешка канцелария, то не е случайно. С разликата, че тук бюрокрацията е с автомати и гранични пропуски, а процесът е за тишината в затворническата килия, зазидала целия свят.

Кървава гражданска война разкъсва Южна Африка през 70-те и 80-те години на XX в. Звучи като заглавие от документален филм, но не е вярно. Кутси си позволява да измисли военен конфликт, за да надскочи рамките на реалните събития в Африка и да изгради една по-универсална книга. Вдъхновен от социалните и политически напрежения по времето на апартейда, романът използва въоръжената съпротива, държавната репресия и етническите конфликти като фон, поставяйки по-общочовешки проблеми през образа на К.

Но кой е Майкъл К.? От първите страници разбираме, че е роден със заешка устна и ограничени умствени способности. Работи като градинар в Кейптаун, но поради военното положение се отправя на пътешествие с болната си майка към ферма в родното ѝ градче Принс Албърт. След бюрократични усложнения Майкъл построява количка от подръчни материали и поема на път. Скоро майка му умира, но той взима праха ѝ и продължава към фермата. Една одисея, подобна на тази в „Докато лежах и умирах“ на Фокнър – пътуване към смъртта, към миналото, но и към покоя. Тъй като няма необходимите документи, К. е задържан и изпратен да премества железопътни релси. Това е началото на дълга поредица от залавяния, бягства и сурово оцеляване.

Другият основен герой в романа е светът около К. Той е до такава степен развит и отчайващо постапокалиптичен, че напомня на „Пътят“ на Кормак Маккарти. Крахът на инфраструктурата, на правителството и на какъвто и да е вид възмездие създава условия за произволно насилие. Това е ситуация, която може да бъде разпозната във всяка точка на света, може да се отнася дори за миналото, за потенциалното бъдеще или за спекулативни изследвания на човешкия морал като това на Жозе Сарамаго в „Слепота“. Светът на Майкъл К. пулсира като естествена екосистема. Героите, които среща по пътя си, могат да му помогнат или да му навредят, но винаги звучат автентично и често се намират в отвъдморално съществуване, подобно на самата природа.

Когато К. стига до фермата на майка си, открива, че тя е изоставена и опустяла. След разговор с един от роднините, който започва да се държи като господар, Майкъл бяга в планината. Тук покрай идеята за собствеността и бързата смяна на властта от едни ръце в други книгата напомня на по-късния роман на Кутси „Позор“ (също награден с Букър). Предстоят глад и нова форма на робство, този път в работнически лагер. Слабостта вследствие от недохранването превръща К. в почти митологичен образ в очите на лекар от болницата в Кейптаун, който разказва последните страници на романа. Този находчив похват е ефикасен и дава възможност на Кутси да бъде директен в посланията си и да осветли някои от въпросите около поведението на К.

Загадъчен и тих, Майкъл се превръща в обект на милосърдие. Лекарят в болницата го съжалява и в отплата иска нещо повече от благодарност, надява се да получи добра история. „Искат да си отворя сърцето и да им разкажа историята на живота си, прекаран в клетки.“ Майкъл отказва и с този акт Кутси ни напомня, че понякога в мълчанието е скрит стоицизмът на истинското вътрешно оцеляване. „Като земен червей, като къртица.“ Майкъл не се опитва да променя хода на историята или дори на собствената си съдба. Докторът размишлява, че човечеството трябва да го почита: „Трябва да поставим дрехите ти в музей, дрехите, също и пакетчето с тиквени семки, а отдолу да сложим табелка; трябва да сложим паметна плоча на хиподрума, с която да възпоменаваме престоя ти тук. Само че това няма да се случи“. Всъщност се случва благодарение на романа на Кутси.

„Живот и страдания на Майкъл К.“ е книга за онези невъзпети съдби, заглушени от ръждивите механизми на историята, често изхвърлени във въздуха и разпилени като песъчинки из света. Историята на Майкъл К. минава отвъд сантименталното съжаление, в нея има нещо изконно първично, тя е по-стара от гражданска война и по-древна от цивилизация. История на оцеляването – вътрешно и външно – история на човека, притихнал в тъмната си хралупа, където открива космическата утеха на тишината и мрака.