Култура / Брой 1 (3014), Януари 2025

„Текла Алексиева. Енциклопедия на необозримото“ (3 декември 2024–2 февруари 2025), Софийска градска художествена галерия, куратори Даниела Радева и Любен Домозетски

Текла Алексиева улавя времето и успява да му придаде плътност, като го моделира така, че да бъде запомнящо се. В творчеството ѝ властва особена форма на порядък, който тя сама определя. Ако не ви се вярва – разгледайте изложбата в СГХГ.

Името на Текла Алексиева за широката публика се свързва най-вече с изданията на библиотека „Галактика“ (в периода 1979–1989 г. тя работи върху сто книги) и с дизайна на плочите на „Щурците“ „ХХ век“ и „Вкусът на времето“. Но нейният образ на значим творец от втората половина на ХХ и ХXI в. е многоаспектен и до момента непоказан в пълнота.

Текла Алексиева не прави равносметки. Тя не гради планове за всекидневието си и не вписва творчеството си в концепции. При нея всичко е подчинено на логиката на неочакваното. Своеобразна юбилейна равносметка (през 2024 художничката навърши 80 години) прави кураторският екип от СГХГ. Даниела Радева и Любен Домозетски реконструират пред публиката творчеството ѝ безпристрастно, динамично, без преднамерена помпозност. В изложбата са показани видовете изкуства, с които се занимава Текла Алексиева през годините – живопис, стенно-монументална декорация, научна илюстрация, пощенски марки, цялостен дизайн на книги. Многообразие, предложено на зрителя с дискретно очертан контекст.

Текла Алексиева е художничка с изключително свободолюбив дух. Тя трудно се вписва в рамки. Затова и в експозицията са откроени пътища, които авторката сама очертава и подсказва на кураторите.

Като изследовател на периода и изкушен от тематиката зрител, откривам две посоки в изложбата. Едната съвместява стилови похвати и смислови рефлексии в творчеството на Текла Алексиева, без значение на хронология и жанрово разнообразие. Тя не се ангажира с препоръчвани теми от доктрината на социализма, нито с исторически и пропагандни сюжети. Единствената ѝ картина с идеологически привкус е портретът на Вела Пеева, в който се откриват повече отгласи от новата предметност, отколкото от формулите на соцреализма. От средата на 70-те години фантастиката като жанр се вписва в конюнктурната рамка на техническия прогрес. Това откликва на натюрела на Текла Алексиева и ѝ предоставя ключ към свободна изразност. За нея фантастиката може да е бягство от действителността, приказка за необозримото или притча с вкус на пророчество. Каквото и да създава – рисунка, научна илюстрация, свободна живопис или приложна творба, то носи отпечатъка на обучението по стенопис. За нея изконно важна е градивната роля на линията – водещ контур, конструктивна опора на формата, средство за постигане на изящество. В творчеството ѝ се срещат елементи на магическия реализъм, повеи от осезаемата вещественост на социалния реализъм, реминисценции от новата предметност и афинитет към Късното средновековие и Ренесанса. Ако трябва с няколко думи да определя стиловия облик на Текла Алексиева, те ще са гъвкавост на мисълта, свобода на четката и адаптивност на асоциациите по посока на визуалното претворяване.

Втората посока в изложбата „Енциклопедия на необозримото“ се крие в интерпретацията на експонирането. Прави впечатление динамичното включване на книгата като обект в експозицията. Наред с автентичните проекти са експонирани реализирани издания, могат да бъдат „усетени“, разгърнати и отново преживени. Така кураторите подчертават още веднъж относителността на паметта, като гарантират възможност за „връщане“ на времето.

Разработвайки научни илюстрации, художничката се стреми към достоверност и рационално пресъздаване на природните форми. При пъстрите приказни илюстрации се опира на категорична линия и експресивна цветност. Нейният аналитичен подход съвместява научното и фантастичното. Макар да предпочита образността пред абстракцията, тя надмогва ограниченията на формата и пространството. Без да гони цели и да преследва идеи, Текла Алексиева винаги носи със себе си свободата. Творбите ѝ звучат открито и са много истински. И затова се харесват.