Нуждаем се от теб, Европа

Къде започваш и къде свършваш, Европо? Къде започват твоите предградия и колко разтегливи са границите ти? Какво си готова да пожертваш, за да защитиш съмишлениците си, и от какво предпочиташ да откъснеш далновидния си поглед? Къде говориш силно и къде започва твоето мълчание, за което толкова много хора ще платят скъпо, но ти не бива да се тревожиш за това? Външните периферии затова са външни и затова са периферии, за да пазят твоите добронамерени и благосклонни мисли, за да нямаш никога вече кошмари. [...]

Закон и вяра

За мен грехът не е неподчинение. Той е грешка на желанието да живееш според закона. Възприемам лицемерието като голямо зло, като желанието да се правиш на такъв, какъвто не си. Най-често определят греха като престъпване на определени граници, но това е само рудиментарното зло. А по-страшното зло е прикриването чрез добродетелта – злото на измамата. И накрая стигаме до злото, причинено на другия. Най-точната дефиниция на греха за мен е в това да не обичаш достатъчно. А ние никога не обичаме достатъчно. [...]

Самота, извисена над делниците

През май 1991 г. се срещнахме с Цветан Тодоров след трийсетгодишна раздяла. Беше необикновено преживяване. Срещнахме се в кафене „Арсенал“, близо до Бастилията. Гледахме се дълго и се чувствахме някак непохватни, силно шокирани от префасонираните ни от годините лица. Та той в съзнанието ми беше само онова 23-годишно момче с изшилен врат и изпъкнала адамова ябълка Цветан Боров, заело псевдонима на баща си. Лично на мен ми действаше смазващо това усещане на бездната от пропуснатите години. [...]