Един истински български европеец. Разговор с Веселин Методиев

Един истински български европеец. Разговор с Веселин Методиев

Още през 50-те години, в едно смачкващо духа време, Цветан Стоянов, който е силно пристрастен към английската литература и превода, навлиза в английската действителност и сравнява по всяка вероятност това, което знае от баща си Сава Стоянов, издател на „Златорог“ и безспорен културен деец, с онова, което се е случвало в българското общество. Драмите на 50-те описват това общество като провинциално и затънтено в комунистическата диктатура. Самата десталинизация обаче идва с надеждата, че нещо ще се случи, че едва ли не ще последва някаква демократизация на един свят, който поради Сталин все още не е осъзнал ужасите на самата диктатура. Цветан Стоянов е бил вътре във всички тези преобръщания на времето. През 60-те години той вече е отишъл там, където и остава – безкрайно разочарован от всички идеали, появили се в онова време, и същевременно вгледан в някои скръбни явления като отчуждението и алиенацията, чиято същина се опитва да разгадае. Така че той е, от една страна, приемник през семейството си на градското време отпреди войната, а от друга, покрай близостта си с английската действителност е отдаден на модерното. Или както казва Георги Марков, той е „може би единственият истински европеец в интелектуална София“. [...]

Войната е бруталната страна на съществуването ни. Разговор с Мирча Картареску

Писах „Теодорос“, както всички останали мои книги – като една въздишка. Мъчех се да сътворя един свят – завършен и объл, започвайки от библейските времена на цар Соломон. Така стигнах и до нашето бъдеще, до 2041 г. Когато завършвах книгата, исках да направя повече светове в една обща рамка – света на снеговете във Влахия, света на гръцкия архипелаг, библейските времена на цар Соломон и времето на английската кралица Виктория. За мен беше много сложно да съединя тези отделни части в едно така, че да сработят. [...]

Времето е затвор. Разговор с Георги Борисов

Поезията е лудост, безумна дързост, храброст, опиянение – но не пиянство. Потребен е много висок градус, постоянна температура, за да се удържи. Много преди да падне Берлинската стена, съм си мислел: по-добре стихове, навеяни от книгите, отколкото от живота, който водим. И съм посягал към книгите на поетите, за да ми вдъхнат храброст и дързост да се меря с тях. Небето е книгата, която четем с мъртвите, то улавя нашите образи и те живеят, преобърнати в огледалата му – докато времето с пространството се слее. [...]

Жажда за нови места. Разговор с Радослав Свирецов

Искам да снимам природа, пейзажи, диви животни – там, където човекът няма намеса. Избягвам да включвам хора в кадрите ми и не снимам много портретна и улична фотография. Предпочитам природата, защото тези пътувания ми помагат емоционално и чисто психически. До момента съм бил в около 15 държави и малката цел, която си поставяме със съпругата ми всяка година, е да посетим четири нови страни. Стараем се да не повтаряме, да откриваме нови места. Това не е лесно, тъй като дестинациите стават все по-далечни. [...]

Среща по Чехов. Разговор с Бойко Боянов

Всичко започна от едно мое хрумване. Стори ми се много интересна ситуацията, в която бивши съученици се събират за първи път след 30 години. Реших, че е възможно така да се разкаже тази история, че да разберем за една нощ кой какъв е и как се е променил през годините. Това е същността на живота – какво се е случило на героите и какво не през тези години. Тъй като съм голям почитател на Чехов, усетих, че тази история има нещо общо с някои негови разкази и пиеси – за хора, които правят равносметка на живота си. [...]

Пътуване към миналото. Разговор с Анне Вебер

Миналото не може да се изобрази по друг начин, освен като фикция. Бях прочела преди време нещо, което съвпада с моя възглед – от един немски анархист, Густав Ландауер, убит през 1919 г. Той пише, че има два вида минало – това, което наистина се е случило, то днес е недостъпно за нас. В минутата, когато се е случвало, е било действителност, но вече не е. Другата форма на минало е това, с което се занимаваме, от което се интересуваме, за което четем, но то не е нещо завършено, съществува пътят на нашето приближаване към него. [...]