Актриса Кураж. Разговор с Албена Павлова

Винаги имам съмнения, независимо колко е голяма ролята. На моменти те даже граничат със страхове, а в случая това бе умножено от първите думи на режисьора, че „Майка Кураж“ е женският „Хамлет“. Но аз не мога да работя с чувство за отговорност – обичам да работя, без да си давам сметка колко е важно това, което ме очаква, да го работя в лекота и свобода. Тогава най-пълноценно разгръщам потенциала си, въображението ми се отключва. Бидейки дисциплиниран човек, не искам изходната ми точка да е чувството за отговорност. [...]

Оръжието на артиста е изкуството. Разговор с Мартин Хафизи

Всичко започна от баща ми, който ме запали по барабаните, когато бях на 6 години. Той винаги е правил всичко възможно, за да имам условия да свиря. Може да се каже, че първата ми група беше дует с него – той свиреше на китара, аз на миниатюрни барабани, които той ми беше направил, а палките ми бяха клечки от китайски ресторант. Имахме и публика, разбира се – най-често майка ми влизаше в тази роля, а понякога я съчетаваше и със заснемане на тези моменти. По онова време не се замислях много защо го правя. [...]

Джазът и мъдрoстта на бухалите. Разговор с Дейвид Мъри

През последните две години с квартета работихме върху албума „Франческа“, а сега подготвяме и втори, посветен на птиците. Verve Records се свързаха с мен с такава идея и аз отидох на 12-дневен отдих сред природата, за да слушам песните на птиците, каквито, разбира се, нямаше, защото беше зима, но се предполага, че албумът ще е посветен на птиците. Вече съм написал три от пиесите и ги свирим пред публика. Смятам да се разходя из Панчево и да видя бухалите тук. Обичам бухали. Та за птици си мисля в последно време... [...]

Японско кино в Германия

През 90-те години бях силно запленена от японското кино, защото се появиха много нови стилове, нови режисьори. Един от тях например е Кийоши Куросава. Има режисьори от 90-те години, които наистина повлияха на новия стил и начин на производство на филми, далеч от студийната система, която беше широко разпространена през 70-те и 80-те години. Моят личен любимец тогава беше Тошиаки Тойода. Първият му филм се казваше Pornostar, много добре разказана гангстерска драма за якудза, с фантастична музика. [...]

Нито една подарена роля. Разговор с Александра-Йоана Александрова

Работя не само в Германия, а и в Австрия, Швейцария, Дания. Разликата е, че там мюзикъли се поставят на много големи сцени. Става дума за заглавия с големи авторски права като „Мери Попинз“, „Злосторницата“ или се поставят нови. Продукциите са много скъпи. Например театърът, в който съм назначена като солистка, „Ландестеатер Линц“, получава права за мюзикъли, които досега са играни само на Бродуей и никога не са били продуцирани в Европа, като Something Rotten по Шекспир. „Рок училище“ също не е бил правен другаде... [...]