Култура / Брой 3 (2956), Март 2019

Новото представление на Ива Свещарова и Вили Прагер, което се играе в ДНК, пространство за съвременен танц и пърформанс, отново обръща внимание на актуален проблем от съвременността, предлагайки прецизно и вълнуващо изследване на щастието през средствата на пърформанса. „Произведени за щастие“ се появява точно една година след Shamebox, отличен с наградата на Съюза на артистите в България Икар 2018 за съвременен танц и пърформанс. Не толкова провокативно, но все така задълбочено и актуално, новото представление на утвърдения изпълнителски и авторски тандем предлага ясно разбираема позиция спрямо парадокса на щастието. В противоречиви времена, когато, колкото повече изникват различни механизми и модели за изкуствено „напомпване“ с щастие, толкова повече отпада идеята за автентичното му и органично постигане. Губи се неговата естественост, то се превръща в продукт на цяла една индустрия, който в няколко привидно лесни стъпки може да бъде произведен, стимулиран, наблюдаван. Но не води ли това до обратен ефект? Нарастващите тенденции в (само)манипулацията за щастие са конкретно уловени от екипа и предложени в минималистичен и едновременно с това атрактивен вариант – запазена формула от тандема, която успешно прилагат както върху темата за срама, така и върху проблематиката на щастието.

Началото на „Произведени за щастие“ въвежда публиката непринудено и изненадващо в интерактивна ситуация и директна среща отблизо с изпълнителите. С широки усмивки Вили Прагер и Ива Свещарова поздравяват всеки зрител и раздават цветни антистрес топки, които остават в ръцете на публиката през цялото време на действието. Също така остават и техните усмивки, разработени в хода на представлението в широк диапазон от лека, едва загатната усмивка до изкуствен смях, задавайки междинни, гранични състояния, които ту заразяват, ту плашат с еуфорията и френетичността; с размаха и добре премерената изкуственост на изпълнението. Режимът на присъствие на артистите е повече от любопитен – без да създават образ, те действат в динамично надреално състояние, играейки с нарочна прекомерна лицева експресия и интензивно проведени физически действия. Балансът между изкуственост и естественост в „Произведени за щастие“ е сложен, многопластов, внимателно построен и добре организиран. От една страна, срещаме иронични черни перуки и ненатрапчиво игрално облекло в тъмносиньо (Георги Флоров), които задават известно комично присъствие на изпълнителите, от което те се възползват докрай. От друга страна обаче, когато на ход идват импулсите от ток, които съвсем реално се отразяват в техните тела, чрез закрепени устройства под костюма, ситуацията коренно се променя. Преобръща се концепцията за щастие. Нима пускането на ток в мускулите на тялото е възможно да ни направи щастливи? Съсредоточени и акуратно следвайки импулсите (задействани чрез дистанционно в ръцете им), изпълнителите се превръщат в проводници на електрическа енергия. Чрез изкуствено стимулиране на различни мускули и крайници тялото се оказва в ролята на обект на експеримент, на рационален инструмент за довеждане до емоционално усещане – щастието. Изкуствените или по-скоро неестествените усмивки не слизат от лицата на изпълнителите, докато реалният ток протича през телата им. Без да репрезентират образи, те реално преживяват процеса като обекти на самоманипулацията за щастие, мобилизирайки всички усилия на тялото и на лицето. Подобно е присъствието им и в представянето на други „стимулиращи“ механизми като посаждането на кактуси, организирането на празник с чаши шампанско, но всичко това организирано през насечените импулси на ток през тялото от изкуствените стимулатори. На моменти кодът на тялото е дотолкова механизиран, че съвсем естествено се появява въпросът дали човешкото не е роботизирано, а щастието е един вид програма, която би могла да се пусне и наблюдава.

Ценен момент в „Произведени за щастие“ е хомогенността, в която са слети всички компоненти на представлението. Музикалната среда от Емилиян Гацов – Елби, с когото екипът реализира повечето си проекти, развива запомнящи се и енергизиращи теми, които допълват атмосферата на еуфория и изкуственост. Осветлението (Ралица Тонева) предлага оригинално „виждане“ на изпълнителите в топли тонове, като на моменти те изглеждат почти като във филтър на снимка за Инстаграм. Не на последно място, в екипа на „Произведени за щастие“ има драматург, Ивана Ивкович (Хърватия), която подпомага организирането на умопомрачително големите количества информация относно теорията и практиката на щастието в кохерентни и концептуално издържани ходове. Без да изгражда наратив, драматургията има набираща скорост структура, в която хореографията се превръща в инструмент за композиране не само на движения, но и на усещания на зрителя.

Най-ярък момент за мен се оказа самият край на представлението, в който Вили Прагер и Ива Свещарова интензивно и продължително изпълняват последователно ритмизиран смях заедно с физически действия. Този момент на свръхусилие преобръща и довежда до крайност всички досегашни и „уж“ безобидни действия. Тяхната експресия поражда асоциации с чудовищността. В максимална степен физическите действия, дишането и гласът са доведени до крайност, акумулира се усещането за загуба на баланс; претопяват се всички граници на нормалността. Сякаш стремежът за щастие причинява колапс на цялата психофизическа система и се изражда във вече не изкуствено, а крайно и едва възможно за издържане френетично състояние.

На пръв поглед лесен за възприемане, пърформансът крие дълбочина и множество въпроси за произхода на човешките състояния чрез екстремно развития пример с „производството“ на щастие. Екипът задава въпроса за човека като обект на опити и програматор на собствените си усещания в едно неумолимо изискване от себе си. Дори и най-личният стремеж като постигането на щастие се превръща всъщност в постигане на стандарт. Унифицирани и устремени към целта, хората потъват отвъд човешкото към механичното получаване на щастие като стока или придобивка. Доколко постижимо е автентичното щастие, за мен дава отговор финалът на представлението с оттеглянето на изпълнителите и простичкото пускане на караоке на песента What a Wonderful World, като думите се прожектират в дъното на сцената. Макар и музиката да звучи, се създава известна тишина, в която зрителите остават насаме със себе си в тъмната зала. Тогава, в слушане на познатата песен или изпяване на текста, се спуска съвсем естествено като контрапункт на всичко видяно дотук феноменът на щастието като споделен момент от група хора, независимо дали са изпълнители, или зрители. Без стимулатори и преднамерени действия, щастието се оказва успешно произведено като краткотраен миг на споделеност. Един неочакван и непринуден празник, от какъвто все повече имаме нужда.

„Произведени за щастие“ е номинация за Икар 2019 в категорията „Пърформанс и танц“.