Култура / Брой 3 (2956), Март 2019 / Кино

Кино за доброто. Разговор с Тонислав Христов

Границата между документалното и игралното кино е много тънка. Понякога се движа и от двете ѝ страни, но като цяло най-важно е каквото и да се случи в историята, да е автентично спрямо героя, да не е нещо, което той би направил само заради филма. Когато видя, че той започва да се променя или да играе, да прави непривични за него неща, опитвам се да се отдръпна и да спра за малко, да поговорим и да потърсим правилната посока. Хората, които снимам, се отварят пред камерата – това доверие не трябва да се предава. [...]

„Берлинале“: здравей и сбогом!

Изтъркан. Циничен. Достоен за презрение. Стар. Зъл. Варварски. Отвратителен. Жалък. Това са думите, заредени с усещането му за родината Израел, за които се сеща Йоав. Младежът върви по улиците на Париж с френски речник в ръка и учи думи. Синоними. Иска да забрави идиш и да говори на френски. Иска да забрави родината. В тази начална сцена е и ключът към филма „Синоними“ на режисьора Надав Лапид, който спечели Златна мечка на 69-ия международен кинофестивал в Берлин. [...]

Кралско, твърде кралско

След като „привикна“ зрителите на шокиращи странности, брутална безчувственост и екстравагантен сюжет, Йоргос Лантимос като че ли не се е постарал достатъчно с най-новия си филм „Фаворитката“ (нека десетте номинации за Оскар не ви заблуждават). Или просто сме се „разглезили“. Твърдението, че тази по същество биографична драма има комичен аспект, е преувеличено, но безспорно иронията в нея е съвсем осезаема (като се започне с прекрасния плакат, визията със стола), за разлика от предишните две произведения на гръцкия режисьор. [...]