Баухаус. 100 години по-късно

Сгради от бетон и стъкло, култ към правия ъгъл, тръбни мебели, кани за чай и лампи… Днешните представи за Баухаус обикновено се ограничават до образците на архитектурата и дизайна, забравя се, че той е преди всичко новаторска педагогика. Валтер Гропиус е вече утвърден архитект, когато става първият директор на държавното училище във Ваймар. То е създадено преди сто години, по времето на Ваймарската република, в отговор на нейните социални обещания. [...]

Завръщане към реда. Разговор със Сергиуш Михалски

Новата предметност преди всичко представлява известно retour a’l ordre (завръщане към реда). Интересът е насочен към обектите, няма много теоретични разработки, от художниците почти никой не е оставил подобно наследство. От една страна, се подчертава, че те представят света такъв, какъвто е, но с помощта на този прецизиращ, изолиращ подход някои доста прозаични по своя характер неща са в състояние да се превърнат в красиви предмети. Томас Ман е видял това. [...]

Снимането е съвест. Разговор с Антоан Божинов

Субективен документализъм е нещо като оксиморон, който всъщност не е оксиморон. Защото не може да има обективен документализъм. Кой ще оцени обективното? Господ единствено. Някой, който е отстрани, а ние всички сме вътре. Въпросът е друг – докъде ще си позволиш да се опреш на своя субективизъм. Къде е границата субективно-обективно. Или от субективното до документалното. Фотографията като прозорец или огледало – Джон Сарковски. Да кажеш: „Да, аз така мисля и смея да го кажа“. [...]

През стъклото на времето

Как са изглеждали българите преди 100 години, с какво са се занимавали и как са застроявани стара София и старо Велико Търново – това може да научим от фотографската изложба на фондация „Ценности“, която се откри на 8 февруари в „Квадрат 500“. Експозицията е колкото историческа и етнографска, толкова и дълбоко емоционално преживяване, защото е плод на усилията на много хора. [...]