Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025

„Херкулес vs. Авгий“, Театър „София“, драматургична версия по мита за Херкулес и Авгий на Ивайло Христов, режисьор Антон Угринов, сценограф Свила Величкова, художник на костюмите Ясмин Манделли, композитор Христо Намлиев, хореограф Мариела Димитрова. Участват: Гринго-Богдан Григоров, Ангела Канева, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Даниел Кукушев, Елеонора Иванова, Владимир Солаков, Николай Димитров, Димитър Стойнов, Дениза Павлова и др. Премиера 26 септември 2025 г.              

Надали има по-подходящо място и време да гледаме „Херкулес vs. Авгий“ от естествения декор на задръстената с боклук есенна София, въведени сме в драматургичната ситуация още от улицата. Надали има по-подходящ мит за осмисляне на неизменната човешка природа, която възпроизвежда грешки без памет за миналото. Към това минало се обръща като автор на драматургичната версия Ивайло Христов не само през мита за Херкулес и Авгий, а и вдъхновен от пиесата на Фридрих Дюренмат, която пък е поставял в Народния театър.

По пътя на мита върви и режисьорът Антон Угринов, когато разчита текста през естетиката на Брехт. „Херкулес vs. Авгий“ в театър „София“ е своего рода политическо Брехт кабаре за днешната наша реалност, нетърпимо воняща, която няма нужда от герои. Надеждата остава само в природата и наторената земя, която ражда цветя. Напълно в духа на Ахматова се чете финалът на спектакъла.

Но да се върнем към мита за Херкулес и Авгий и почистването на Авгиевите обори, един от най-известните подвизи на Херкулес (или Херакъл), провокирал много други автори освен Дюренмат. Препратки се срещат и във фрагментите на Еврипид, и в „Метаморфози“ на Овидий, а и Сенека разработва тази тема… После идва Брехт, който развива мита в алегория за политическото безсилие на човека пред системата. С мита се занимават и Жан Ануи, и Хайнер Мюлер – при него подвигът се превръща в апокалиптична метафора за индустриалната цивилизация.

Съвременната интерпретация на митологични сюжети през иронично-философско тълкувание и през игра ги държи едновременно близо до първоизточника, но ги превръща и в актуални изразни средства за изговаряне на социални проблеми, както е в спектакъла „Херкулес vs. Авгий“ на театър „София“.

В заглавието на представлението се използва съкратената форма на versus – дума, която в значението си на „срещу“ често се използва в правото и в спорта. В заглавието тя е употребена както в пряк, така и в преносен смисъл. На сцената в един миг буквално се появява ринг – сред камарите боклук. Там ще се разрешават проблемите, за които институциите не могат да постигнат съгласие, а управниците, в лицето на умния и циничен Авгий, не го и искат. Митът се чете в този смисъл остро съвременно като политическа алегория. За победата на разума наистина е необходимо много време и усилията на не едно поколение.

В спектакъла участва голяма част от трупата на театъра, като наред с добре познати и знакови актьори като Михаил Милчев са и младите, мотивирани и талантливи Гринго-Богдан Григоров и Ангела Канева, Даниел Кукушев и Елеонора Иванова, Владимир Солаков и Димитър Стойнов… Не мога да изредя големия актьорски състав, но е важно, че той работи като добре настроен ансамбъл. Всеки е едновременно и персонаж, и актьор от политическото кабаре – вътре и вън от ситуацията. Разработена е интерактивна партитура между актьорите и пианистката Елена Дечева, която свири на сцената – своего рода водеща наред с церемониалмайстора.

Имаше моменти на премиерата, когато взаимодействието между артисти и публика бе повече маркирано, отколкото същинско, но спектакълът предполага, че следващите представления ще развият и това.