Култура / Брой 5 (2958), Май 2019

„Депеш Мод“, Сергий Жадан, издателство „Парадокс“, С., 2019, превод от украински Райна Камберова и „Химн на демократичната младеж“, С., 2019., „Парадокс“, превод от украински Албена Стаменова

Сергий Жадан е едно от емблематичните имена на съвременната украинска литература. Всъщност ако трябва да бъдем по-точни, той не е само писател, създал седем романа и няколко сборника с разкази, Жадан е и поет (дванайсет книги с поезия), преводач от немски, английски, руски, действащ музикант (ска-пънк групата му се нарича „Кучета в космоса“, но в Украйна е по-известна като „Жадан и кучетата“), политически активист, организира четения и фестивали, участва активно в протестите през 2014 г., защитник на гражданското общество. Негови стихотворения са в основата на инсталация, създадена за украинския павилион на Венецианското биенале през 2015 г. И да, Сергий Жадан е всичко това в едно. Нито една от изявите му не може да бъде отделена от другите. Той влияе не само на своето поколение (роден е през 1974 г. в Старобилск, Луганска област), което съзрява през 90-те, той влияе и на днешните млади.

Книгите на Жадан са преведени на повече от 15 езика и ето че се появяват и у нас. Многото преводи на писателя в страни от Източния блок са показателни за неговата удивителна способност да пресъздаде ценностите, но и безпътицата на поколението, преживяло краха на социалистическата система. През 2010 г. за „Ворошиловград“ той печели наградата на BBC за книга на годината и книга на десетилетието.

Заедно с известните си сънародници Тарас Прохаско и Юрий Андрухович Жадан оформя украинската литература на независимостта от 90-те. Както Андрухович, и той има статут на рок звезда в Украйна и на Запад. Но има и разлика, тя е важна за романите му. Западна Украйна и Източна Украйна са доста различни не просто като география. Западните провинции на Украйна държат на своето австро-унгарско минало, затова и руското не просто не им е важно, те се дистанцират от него. Обратно, за украинците от източните части, какъвто е Жадан, съзнанието, че живеят в постсъветско място, ги кара да се борят със съветското минало.

Какво става в „Депеш Мод“? На първо място, читателят ще усети отказа на разказвача да се съобразява с националистическите амбиции на една малка литература. Романът се влияе от всичко случващо се в глобалния свят, от доминиращата попкултура. Как това се проявява в текста? На много нива – в езика, интериора, дрехите, вкусовете, имената… Но по-важното е, че използвайки тези елементи, разказвачът в „Депеш Мод“ критикува потребителските нагласи, доминирането на развлекателното за сметка на същностното. Поетическата мощ на Сергий Жадан се проявява и в прозата му. Поезията е литературата на „сегашното“, на радикалните промени. Може би и затова романът на Жадан е колкото проза и история, разгърната чрез сюжет, толкова и поезия. Мисля, че това особено важи за втората част, „Химн на демократичната младеж“, където в „Четиресет вагона узбекски наркотици“ в синкопиран ритъм писателят ни описва миризмите в един влак. В прозата на Жадан важно място заемат импровизациите, разгръщането на една тема. Някои наричат това „вербален джаз“. Аз мисля, че тази способност на автора да задава нови посоки на текста ни кара да се питаме, да не се уповаваме на сигурността, да се движим, без да знаем накъде.

В „Депеш Мод“ на фона на тоталния провал на съветския проект и на нахлуващата в освободените земи западна култура няколко приятели пият. И търсят Саша Карбуратора, чийто втори баща, еднокрак, е умрял. Не звучи като сюжет, но е. В повествованието на Жадан има много от Буковски, абсолютно разпознаваем, брутален Уелш и най-вече дълбинна тъга и невъзможност за справяне, живеене в само един възможен свят, който е едновременно суперсложен, но и гротесков по гоголевски. Ето този свят може да бъде разказан чрез напоителното пиене – открито и завещано от Венедикт Ерофеев.

Разбира се, „Депеш Мод“ звучат гротескно по радиостанцията, Дейв Геън не е съвсем онзи, когото знаем, музиката на групата не се чува, но има хармоника.

Втората част на романа, от една страна, е продължение и конкретизиране на темата за постсъветския живот, тя е опит за завръщане в турбулентния, граничен, но като че ли единствено възможен свят. „Защото до края ще доплува само тоя, който от самото начало не се е страхувал да потъне, който е откривал голямата любов, който е изпитвал сладка радост, който е преживявал истинско отчаяние, само той ще доплува до края.“